Предсказанията на Нострадамус
- Автор: Ридинг Марио
- Серия: Предсказанията на Нострадамус 01 #1
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп, 2011
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Предсказанията на Нострадамус». Краткое содержание книги:
не е никак приятна. Не мога да
докажа
нищо,
разбира
се.
На
практика дори не знам дали този
мъж без бяло на очите наистина
съществува, или просто призоваваме
демон, вместо да съсредоточим
усилията си върху Сабир. Но трябва
да започнем да пипаме по-внима-
телно отсега нататък.
- Демон ли, сър?
- Просто метафора.
Глава 33
- Къде отиваме?
- Където пише на дъното на
сандъка.
Алекси се наведе от задната
седалка и потупа Сабир по рамото.
- Това много ѝ помогна. Хей,
лулуджи? Какво мислиш за твоя прал
сега? Може би той ще ти остави
много пари, когато онзи луд човек го
убие? Имаш ли много пари, Адам?
- Не и в себе си.
- Но имаш пари? Сигурно в
Америка? Можеш ли да ни уредиш
зелена карта?
- Мога да ти уредя насинено
око.
- Хей? Чу ли това? Забавно е.
Аз го питам за зелена карта, а той ми
предлага насинено око. Този тип
31
сигурно е бербер 1.
- Някой следи ли ни?
- Не.
Не.
Погледнах.
И
продължавам да гледам. Чисти сме.
- Не разбирам.
- Може би не е открил колата.
Момчетата я бяха скрили добре.
Задължен си ми за това, гаджо.
Щяха да я разбият и да я разпродадат
на части, но аз им казах, че ще им
платиш, ако я пазят.
- Да им платя?
- Да. Трябва да оставиш пари
и за тях, когато умреш - каза Алекси.
Внезапно се изправи на седалката. -
Хей, гаджо. Отбий зад тази кола.
Паркираната в отбивката.
- Защо?
- Просто го направи.
Сабир
отби
аудито
в
разширението на пътя и после спря в
отбивката. Алекси излезе и започна
да се оглежда наоколо с наклонена
настрани глава.
- Всичко е наред. Тук няма
никого. Отишли са на разходка.
- Нали няма да я крадеш?
Алекси
направи
отвратена
физиономия.
Той
приклекна
и
започна да развива регистрационния
номер на колата.
***
- Спря.
- Не трябва да го следваш.
Продължавай да караш. Задмини го.
Но ако забележиш втора кола, я
маркирай. Ще викнем подкрепления.
- Защо просто не приберете
Сабир и да приключваме?
- Защото
циганите
не
са
глупави, каквото и да си мислиш за
тях. Ако не са убили Сабир, за това
си има причина. - Калк хвърли
поглед към банкета. - Видя ли какво
правеше там?
- Правеха.
Бяха
трима
-
поправи
го
Макрон.
Неуверено
прочисти гърлото си и продължи: -
Ако бях на тяхно място, щях да
сменям регистрационните номера. За
всеки случай.
Калк се усмихна.
- Макрон. Никога не спираш
да ме удивляваш.
***
- Какво
се
надяваш
да
постигнеш с това? В мига, в който се
върнат при колата, ще видят, че
номерата са сменени.
- Не - Алекси се усмихна. -
Хората не гледат. Те не виждат
нещата. Ще минат дни, преди да
забележат. Вероятно ще разберат, че
сме сменили номерата, чак когато
полицията се втурне към тях с
картечниците си или ако загубят
колата си на паркинга на някой
супермаркет.
Сабир вдигна рамене.
- Звучиш, все едно си правил
това преди.
- Какво намекваш? Аз съм
чист като свещеник.
Йола се раздвижи за първи път.
- Мога да разбера защо брат
ми е знаел за единия лист. Майка ми
го обичаше безумно. Би му казала
всичко. Би му дала всичко. Но откъде
брат ми е знаел какво е пишело на
дъното на сандъка? Той не можеше
да чете.
- Значи е намерил някой в
лагера, който може. Защото беше
използвал част от точните думи в
обявата.
Йола погледна Алекси.
- Кого би намерил?
Алекси вдигна рамене.
- Лука може да чете. Би
направил всичко за Бабел. Или за
няколко евро. Освен това е хитър. В
стила му е да планира всичко и да
остави Бабел да действа вместо него.
- Този Лука! - изсъска Йола. -
Ако разбера, че той има пръст в това,
ще му направя проклятие.
- Проклятие? - попита Сабир
и я погледна. - Какво имаш предвид
под проклятие?
Алекси се засмя.
- Това момиче е магьосница.
Вещица. Майка ѝ беше вещица. Също
и баба ѝ. Затова никой няма да се
ожени за нея. Всеки си мисли, че ако
я набие, тя ще го отрови. Или ще му