Предсказанията на Нострадамус
- Автор: Ридинг Марио
- Серия: Предсказанията на Нострадамус 01 #1
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп, 2011
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Предсказанията на Нострадамус». Краткое содержание книги:
където лесно да ни залови. Но ние
ще тръгнем само когато сме готови за
това.
- Да тръгнем? Защо трябва да
тръгваме?
- Защото иначе накрая той ще
убие някого - отговори Сабир и
дръпна скрина към себе си. -
Помните ли какво е направил на
Бабел? Този човек не е моралист.
Иска това, което смята, че имаме в
този скрин. Ако открие, че нямаме
нищо, ще бъде наистина ядосан.
Всъщност не мисля, че би ни
повярвал.
- Защо не се изплаши, когато
започна стрелбата?
- Защото съм прекарал пет
години като доброволец към Сто
осемдесет и втори пехотен батальон
на Националната гвардия на щата
Масачузетс. Горд съм да ви кажа,
г‘спожо, че Сто осемдесет и втори е
сформиран само седемдесет години
след смъртта на Нострадамус -
преправи Сабир гласа си да звучи
като истински каубой. - Аз самият
съм роден и отгледан в Стокбридж,
Масачузетс.
Йола
изглеждаше
объркана,
сякаш внезапната шеговитост на
Сабир беше разкрила неочаквана
черта от характера му, която тя бе
пренебрегвала досега.
- Бил си войник?
- Не. Запасняк. Никога не съм
бил
на
активна
служба.
Но
тренировките ни бяха доста сериозни
и реалистични. А и съм ловувал и
използвал оръжия през целия си
живот.
- Ще изляза да видя какво е
станало.
- Да.
Мисля,
че
вече
е
безопасно. Аз ще остана тук и ще
разгледам
отново
този
сандък.
Случайно да имаш и другия?
- Не. Само този. Някой го е
боядисал, защото са смятали, че
изглежда твърде безличен.
- За това се сетих и сам.
Някога да си го проверявала за
двойно дъно или тайно отделение? -
Сабир
започна
да
почуква
по
външната част на кутията.
- Двойно дъно?
- Предположих, че не си.
Глава 32
- Получавам два сигнала.
- Получаваш какво?
- Получавам
два
отделни
сигнала от проследяващо устройство.
Все едно на екрана има сянка.
- Не го ли изпита, както ти
казах?
Макрон преглътна звучно. Калк
вече го мислеше за идиот. Сега щеше
да е убеден.
- Да. На теста беше наред.
Пробвах го дори на два километра и
беше съвсем ясен. Разбира се, губим
сателитното проследяване, ако влезе
в тунел или подземен гараж, но това
е
цената,
която
плащаме
за
непрекъснатия поток от данни.
- За какво говориш, Макрон?
- Казвам, че ако го изгубим,
може да ни отнеме известно време,
за да възстановим връзката.
Калк разкопча предпазния си
колан и раздвижи рамене, сякаш с
всеки
километър,
който
ги
отдалечаваше
от
Париж,
се
освобождаваше от огромна тежест.
- Наистина не би трябвало да
го сваляте, сър. Ако претърпим
катастрофа, въздушната възглавница
няма да сработи добре без колана.
В момента, в който го каза,
Макрон осъзна, че е допуснал
поредната
неволна
грешка
в
поредицата такива, които все повече
влошаваха отношенията с шефа му.
Този път обаче Калк не се
възползва от възможността да забие
жилото на остроумието си. Вместо
това вдигна брадичка, все едно
размишлява,
и
се
взря
през
прозореца, напълно игнорирайки
гафа на Макрон.
- Хрумвало ли ти е, Макрон,
че може да има две проследяващи
устройства?
- Две, сър? Но аз поставих
само едно. - Макрон беше започнал
да фантазира за щастливия живот,
който можеше да води, работейки
като помощник на баща си в
пекарната им в Марсилия, вместо да
бъде момче за всичко на вечно
недоволен полицейски капитан пред
пенсия.
- Говоря за нашия приятел.
Онзи, който обича да се обажда по
телефона.
Макрон
мигновено
промени
това, което се канеше да каже. Никой
не можеше да го обвини, че не се учи
в хода на работата.
- Тогава той също ще получава
втори сигнал, сър. Ще знае, че сме
заложили
устройство
и
тичаме
успоредно с него.
- Браво,
момче.
Добро
разсъждение - въздъхна Калк. - Но
подозирам, че тази мисъл няма да го
разтревожи особено. Но пък трябва
да
тревожи
нас.
Постепенно
започвам да оформям картина, която