И какво ще стане с мен?
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станислава Миланова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И какво ще стане с мен?». Краткое содержание книги:
— Да. Има проблеми със скалите. — О’Касиди се усмихна. — Не може да разбере, че е късметлия. Аз трябваше да се справям с блата.
— Тим ми разправи.
— Е, всичко това вече е зад гърба ми. Утре си тръгвам. Пфу! Нямам търпение да се махна от тази проклета страна.
— Горещо е, пък и този дъжд!
— Това е началото на дъждовния сезон. Ще вали из ведро поне два месеца. Свърших работата тъкмо навреме.
— О’Касиди? — рекох лениво. — Случайно да си роднина на Сийн О’Касиди, който получи „Сребърна звезда“?
Той се изправи в стола си.
— Брат ми! Познаваше ли го?
— Бях там. Служех при бомбардировачите. Срещнахме се веднъж. 6-ти парашутен… нали?
— За Бога! — Той се приведе напред, сграбчи ръката ми и я раздруса. — Ама че е малък светът! Срещнал си Сийн?
— Точно така. Пийнахме по едно заедно. Не знаех, че ще получи „Сребърна звезда“. Просто пийнахме по едно.
Той се отпусна назад и ми се усмихна лъчезарно.
— Велик младеж.
— Така си беше.
— Как каза, че ти е името?
— Джек Крейн.
— О’кей, Джек, с теб отиваме в града. Това е последната ми нощ тук. Ще хапнем, ще се натряскаме, но не чак толкова, защото ще си намерим и две момичета… Какво ще кажеш?
Усмихнах му се.
— Става.
— В този град нищо не е отворено преди 22:00 ч. — Погледна часовника си. — Сега е само 20:18. Ще взема душ. Какво ще речеш да се срещнем в 21:45? Става ли?
— Да.
Взехме ключовете си от рецепцията. Старият мексиканец ни погледна без интерес. Моята стая беше с пет номера надолу по коридора от тази на О’Касиди. Разделихме се. Намерих багажа си на леглото. Въпреки че прозорецът беше отворен, в стаята беше задушно и горещо. Погледнах надолу към улицата, наблюдавайки как дъждът образува локви, после си разопаковах нещата, избрах си чиста риза и панталон и ги сложих на леглото.
Шумът от движението и биенето на черковните камбани правеше дрямката невъзможна, така че се замислих.
По-късно се съблякох, взех душ, преоблякох се, но това не ми помогна особено. Животът в Мерида приличаше на стоене в сауна.
Отидох долу в бара и помолих момичето с плитките за уиски с лед. Поне там имаше вентилатор. Зачетох се в „Хералд Трибюн“ и после О’Касиди се присъедини към мен.
— Това е последното питие, което си купуваш сам тази вечер — каза той. — Хайде… да тръгваме. Отвън ни чака кола.
Изтичах под дъжда до един буик. Докато се вмъкнем вътре, и двамата бяхме доста мокри, но от топлината изсъхнахме, преди О’Касиди да паркира пред някакъв ресторант. Излязохме тичешком от колата и се скрихме от дъжда във фоайето.
Дебел, усмихнат мексиканец с бяло сако се здрависа с О’Касиди и после ни въведе в слабо осветено помещение, което обаче имаше климатична инсталация, и ни остави до маса в далечния ъгъл. Имаше приблизително тридесет маси, около които седяха добре охранени мексиканци и още по-добре охранени момичета.
— Вече девет месеца съм в този град и винаги вечерям тук — каза О’Касиди, докато сядаше. — Храната е добра. — Той махна на тъмнокосата начумерена красавица зад бара, която вдигна уморено ръка в отговор и изви вежди с досада. Той поклати глава и после се обърна към мен: — Кукличките тука са добре настроени, но нека първо хапнем. Обичаш ли мексиканска храна?
— Стига да не е прекалено гореща.
Ядохме тамали2, което беше горещо, но много вкусно, после си взехме „Моле де Гуапалот“ — пуйка фрикасе с доматен сок, сусам и дебел слой шоколадов сос. Сосът ме озадачи, но след като опитах ястието, открих, че е страхотно.
След като приключихме с молето и поговорихме за Виетнам и за брата на О’Касиди, усетих, че той се беше отпуснал достатъчно, за да стигна до деловата част.
— Мога ли да те попитам нещо за пистата, която си построил, Бил? — започнах предпазливо.
— Да, разбира се. Интересуваш ли се от писти?
— Авиоинженер съм и всичко, което има нещо общо с летенето, ме интересува.
— Така ли? Е, тази дяволска писта беше най-трудното нещо, което съм строил досега. Точно в средата на джунглата: дървета, скали, блата, змии… всичко, за което се сетиш.
— И все пак си я построил.
Той се усмихна.
— Когато ми платят да свърша нещо, свършвам го, но, без майтап, имаше моменти, когато ми идеше да зарежа всичко. Бригадата, с която трябваше да работя, ме подлудяваше. Коефициентът им на интелигентност беше такъв, че и четиригодишно дете би се засрамило от него. Бяха около хиляда, а за един ден свършваха толкова работа, колкото биха свършили двадесет добри ирландци. Шестима от тия типове се простиха с живота си през тия девет месеца — или от ухапване на змия, или при взривяванията, или под някое паднало дърво.
2
Ястие от царевица, месо, пиперки и пр.