И какво ще стане с мен?
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станислава Миланова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И какво ще стане с мен?». Краткое содержание книги:
Пробих си път до рецепцията и изчаках, докато един възрастен американец се разправяше за сметката си с чиновника, чието лице изразяваше досада. Накрая спорът приключи и служителят се обърна към мен.
— Да се регистрирам. Джек Крейн — рекох.
Той се превърна целият във внимание.
— Щастливи сме, че сте при нас, мистър Крейн. Да… стая №500. Последният етаж, хубав изглед. Ако имате нужда от нещо, моля, обадете се. Ние сме на вашите услуги, мистър Крейн.
Появи се момче с униформа, което взе багажа ми и ключа, който служителят му подаде. Поведе ме между туристите към асансьора и нагоре до петия етаж.
Отключи врата срещу асансьора, поклони се и ме въведе в голяма дневна, после в голяма спалня с широко легло, остави багажа ми, показа ми богато украсената баня, отново се поклони, взе бакшиша, който му дадох, и пак с поклон се оттегли.
Огледах се, като се чудех колко ли щеше да ми струва тази луксозна обстановка. После отидох във всекидневната и излязох през френските прозорци на покритата тераса. Влагата и топлината отново ме накараха да се изпотя.
Някакъв мъж се беше облегнал на перваза на терасата и гледаше към бавно движещите се коли долу. Когато излязох навън, той се обърна.
Беше висок, слаб, с въздълга черна като катран коса, на около четиридесет, със скрити зад тъмни слънчеви очила очи, имаше дълъг и тънък нос, уста почти без устни и брадичка с трапчинка. Беше облечен с бял костюм, който сякаш току-що бе взет от химическо чистене, жълта риза и кървавочервена вратовръзка.
— Мистър Крейн? — Той тръгна към мен, като се усмихваше.
— Точно така. — Поех протегната му ръка — суха и здрава, и я стиснах.
— Позволете ми да се представя. Аз съм Хуан Олестрия, но ми викайте просто Хуан… по-лесно е.
Измъкнах ръката си от неговата и зачаках.
— Добре дошли в Юкатан, мистър Крейн — продължи той. — Надявам се, че ще се чувствате удобно тук. Сигурен съм, че ще искате едно питие.
Нямах намерение да оставя този мазник да бъде сигурен в каквото и да било, когато то се отнасяше до мене.
— Не, благодаря, ще мина и без него. Кой сте вие?
За миг това го изкара от равновесие. Усмивката изчезна, но после бързо отново се появи.
— О… да. — Той се обърна и погледна бълващите дъжд облаци. — Колко жалко. Тъжна гледка за туристите. Ако бяхте дошли преди два дни, щяхте да видите този град такъв, какъвто трябва да бъде видян. Какво ще кажете да седнем? — Той отиде до едно кресло и потъна в него. — Питате кой съм, мистър Крейн. — Изтупа невидим прах от безупречно белия си ръкав. — Имам нещо общо с пистата, която току-що бе построена. Предадоха ми, че искате да я разгледате.
Изправих се над него.
— Точно това искам да направя.
Той кимна, гледайки нагоре към мен.
— Но седнете. Сигурен ли сте, че не искате питие?
— Обичам да стоя прав и не искам питие. — Направих пауза, за да си запаля цигара. — Представлявам хората, които ще ви докарат самолета. Той струва десет милиона долара. Моите хора искат да ви го предадат цял и невредим, тъй че ако не се уверя, че пистата е добра, няма да го доставим.
Никак не му харесваше да седи и да гледа нагоре към мен, така че стана прав.
— Имам представа за това от договора ни. Желанието ви показва деловитост, мистър Крейн, но мога да ви уверя, че пистата е идеална. И все пак… — Той размаха тънките си ръце, — вие сте експертът. Ще я видите и ще прецените сам.
Харесвах го толкова, колкото на човек би му харесал голям паяк във ваната му.
— Кога ще отидем?
— Днес следобед удобно ли ви е?
— Да.
— Тогава ще уредя да ви чака кола в три часа. Ще отидем с хеликоптер. Можете да разгледате отгоре, после ще се приземим и можете да проверите пистата. Страхувам се, че доста ще се измокрите, но съм ви поръчал дъждобран.
— Благодаря.
— Също така съм уредил да ви донесат обяда тук. Това харесва ли ви?
— Благодаря.
Той тръгна към дневната.
— Толкова се радвам. Тъй като вече сте опитали нашето прекрасно национално ястие „Моле де Гуапалот“, мога ли да ви предложа да опитате „Чиле Джелапено“: много е хубаво. — Обърна се и ми се усмихна.
Отвърнах с безизразно лице: