И какво ще стане с мен?
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станислава Миланова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И какво ще стане с мен?». Краткое содержание книги:
— Къде е бунгалото на Пам?
— №23: последното в редицата.
Изпратих го до вратата, после закрачих из дневната, като прехвърлях в ума си онова, което ми бе казал. След това отидох в спалнята, съблякох пижамата, сложих си риза и панталон, обух сандалите и излязох.
Тръгнах тихо покрай редицата бунгала към последното. Проверих дали номерът беше 23, после потропах на вратата.
Между пердетата се процеждаше светлина. След известно забавяне Пам попита:
— Кой е?
— Гаджето ти.
Тя отвори вратата и аз минах покрай нея, като затворих след себе си.
Беше облечена с тънък пеньоар и краката й бяха боси.
— Ти! Какво искаш? — Гласът й беше писклив.
— Да си поговорим за Бърни. — Отидох до едно кресло и седнах.
— Няма да говоря с теб за Бърни! Махай се!
— Я по-спокойно… Това е бизнес. Ние четиримата имаме намерение да приберем три милиона долара, но всичко може да се провали заради теб.
Тя ме погледна гневно.
— Заради мен? Какво искаш да кажеш?
— Ако не знаеш, значи си по-тъпа, отколкото си мислех, но ще ти обясня. Тъй като се чукаш с всеки, който е обут в панталони, на Бърни му е превъртял бушонът. Той не може да се концентрира, а ще ти открия, бейби, в случай че не го знаеш, че пилотът трябва да се концентрира. Понеже спиш с този и онзи и си мислиш, че на Бърни му е все едно, ти психически го съсипваш.
— Това е лъжа! — Тя сви юмруци. — Бърни ми каза…
— О, я млъкни! Бърни се размеква пред теб. За да не те загуби, ти разправя каквото поискаш. Сега ме чуй. Тази операция ще ни донесе три милиона долара. Няма да търпя кучка като теб, която си мисли, че трябва да си получава своето, да си развява задника и да съсипва един голям пилот. Чу ли ме? — Не бях повишил глас. Говорех тихо. — Така че утре ще отидеш и ще му кажеш, че отсега нататък ще бъдеш само с него, че няма да има повече чукане и бъди убедителна.
— За кого, по дяволите, се мислиш, та си позволяваш да ми говориш така? — викна тя. — Бърни и аз…
— Млъкни! Това е ултиматум, бейби. Или ще си държиш краката кръстосани, докато не мине операцията, или ще се махнеш оттук. Убеди го или изчезваш.
— Така ли? И кой ще ме изгони?
Усмихнах й се.
— Бейби, хванал съм те натясно. Ще бъде много лесно. Само трябва да спомена на мисис Есекс, че се държиш като курва, и ще бъдеш изхвърлена от летището. Не искам да го правя, но ще ми се наложи, ако не убедиш Бърни, че отсега нататък ще се държиш прилично.
— Копеле!
Станах.
— Това е сделката. Или го убеждаваш, или изчезваш.
И си заминах.
Когато си легнах, премислих всичко отново. Не виждах какво повече бих могъл да й кажа: или щеше да стане, или трите милиона долара се изпаряваха.
Накрая заспах. Събуди ме звъненето на телефона. Погледнах часовника си. Беше 10:24 ч. Слънцето влизаше през пердетата. Бях спал по-добре, отколкото очаквах.
Отидох в дневната и вдигнах слушалката.
— Джек, скъпи.
Познах кой се обажда.
— Аз съм.
— Говорих с моя клиент. Можеш да провериш пистата. Той ме увери, че не било необходимо, но ако това те безпокои, можеш да я прегледаш.
— Безпокои ме.
— Е, отиди в хотел „Континентал“ в Мерида. Уредил съм да те вземат около 12:30 ч. на 4-и през нощта. Имаш три дни, за да се подготвиш. Така добре ли е?
— Чудесно.
— Сега чао, скъпи — И той затвори.
Изкъпах се и се избръснах, после взех алфата и подкарах към Перъдайс Сити. Прекарах целия ден там, разглеждайки града, наслаждавайки се на слънцето и мислейки за операцията. Имах три добри възможности да хвана мацка, но се удържах. И без това си имах достатъчно грижи, така че нямах нужда от допълнителни усложнения с някоя от тия курви.
Върнах се на летището малко след 19:00 ч. и отидох в бунгало №15. Ърскин отвори вратата със самобръсначка в ръка.
— Здрасти! — усмихна ми се той. — Наистина си чудотворец. — Дръпна се настрани, така че да мога да мина и после затвори вратата. — Какво си направил? Бърни е нов човек.
Изведнъж почувствах облекчение.
— Мислиш ли, че съм успял?
— Да. Виж какво, Джек, имам важна среща и вече съм закъснял. Иди да поприказваш с Бърни. Той е в бунгалото си. №19. Убеди се сам.
— Отивам. — И като го оставих, тръгнах към №19.
Ърскин беше прав. Веднага щом Бърни отвори вратата, забелязах промяната. Сякаш облакът, който го обвиваше, беше изчезнал. Стойката му беше изправена, а на лицето му отново имаше усмивка.