Мъжът от съседния гроб

Спешно трябваше да се обадя на Мерта. Когато й разказах как съм седяла и галила клавиатурата на компютъра, тя издаде особен звук, нещо като тихо, топло и успокоително гукане на гълъб, сякаш с това искаше да каже, че се радва за мен. Но ме предупреди само да внимавам какви ги върша, за да не ме обвинят в сексуален тормоз над оборудването в офиса.

Никога не съм била чувствен човек, научих го от живота си с Йорян. Бях приела този факт хладнокръвно, дори с известна гордост, защото той ме превръщаше в разумен човек, издигнат над животинското поведение. Приложенията за секс в неделните издания на вестниците ме караха да сумтя от раздразнение: „Натисни тук и завърти езика си там“, понякога с допълнението „и така ще задържиш любовта му…“. Всичко това изглеждаше толкова практично, все едно си на курс по лепене на плочки в банята и получаваш съвети как най-правилно да ги фугираш. Разбира се, нямам нищо против практическите курсове, но не мога да приема претенциите, че имат нещо общо с Любовта. Отказвах да се впусна в кариерата на жена от харем, достатъчно ми беше да съм практична в работата.

А Йорян бе толкова разбран и с такава готовност влезе в ролята на Мъжа, който винаги иска Малко Повече от жена си. Дори смятам, че по някакъв начин го правех да изглежда по-потентен с хладината си. Какво би сторил, ако подивяла от страст го спънех на земята и го завлечех до леглото? Вярвам, че веднага би загубил всякакво желание. Така като се замисля, май и той самият не беше кой знае колко чувствен.

Защото никога не показваше такова детинско нетърпение като Бени, особено ако не сме се виждали известно време. Като дете, което е стояло дълго с нос, залепен за прозореца на сладкарницата, и направо е умирало от копнеж, стиснало джобните си пари за седмицата в ръка.