Мъжът от съседния гроб

В продължение на петдесет и девет минути седях и смучех празните си кокалчета. След това спрях главния си мозък и минах на автопилот.

Тя хвърли торбата на пода в коридора и се втурна в стаята. Първо не ме забеляза, защото се беше стъмнило, а аз не бях светнал нито една лампа. Когато запали лампите и ме видя, започна да плаче, при което спиралата й се размаза.

— А, не! — казах аз. — Не си мисли, че ти ще решаваш всичко! И аз си имам условия! Като за начало: никакви такива за неизвестен баща. Никога няма да те оставя да спечелиш състезанието поради неявил се противник! Ще вземеш да направиш от момчето ми някой професор по мъртви езици. И второ: ще имам право на три опита, като в приказките. Ще дойда тук още два пъти — утре и вдругиден. Няма да си с никого през това време, нито пък аз, разбира се. След третия път ще се прибера вкъщи, а ти ще останеш тук и няма да се чуваме, докато не се обадиш. Тогава или ще ти е дошъл мензисът, или ще имаш резултат от теста.

— Дори и така, шансът ни е едно към пет — изхлипа тя.

— Да не мислиш, че не знам колко е трудно да се оплодят юниците — казах аз. Трябваше да се боря с гласа си, който трепереше на моменти. — Но поне няма да те изпратят направо в кланицата, в случай че не стане. Ако се получи, ще научим детето да пее високия глас на Хосиана. А ако не се получи, ти обещавам да бъда ужасно щастлив без теб и всеки път, като ходя до библиотеката, ще минавам покрай твоето бюро и ще те потупвам по гърба. Можеш да си представиш колко често ще бъде това!