Последната кралица на Индия

Когато най-сетне стигнахме другия край на коридора, зърнах широко стълбище.

— Раджата живее на втория етаж — поясни Сундари, — а неговият Дурбар хол, тронната зала, където посреща официалните лица, е на четвъртия. Рани посещава Дурбар хол веднъж дневно, винаги след следобедната си дрямка. В момента тя спи, така че това е много подходящ момент за теб да се запознаеш с двореца.

Сундари се спря пред широка врата, покрита с полупрозрачни завеси. Тук, под пряката светлина на близкия прозорец, сребристите нишки в косата ѝ станаха бели, сякаш някой беше взел креда и беше начертал тънки линии по скалпа ѝ.

— Ти си десетият член на Дурга дал на нейно височество — изрече тя, преди да влезем, — което означава, че има още осем жени, които са крайно амбициозни и се надяват някой ден да заемат моя пост. Слугините, които ни обслужват, са до един наши членове, но вече пенсионирани, така че те съветвам да се отнасяш към тях почтително, защото някой ден това ще бъде и твоята съдба. Дългата кариера като охрана не е гарантирана за никого, така че много внимавай какво казваш на жените в тази стая! Деванът каза, че имаш сестра, така ли е?

— Да.

— Тя също ли иска да се присъедини към нас?

— Ни най-малко. Всичко, което спечеля тук, ще бъде използвано за нейната зестра. Тя е на девет и семейството ми иска да я омъжи.

Веждите на Сундари скочиха към челото ѝ като двойка подплашени птици и тя възкликна:

— Май не е останало много време за събиране на зестрата ѝ, а?

После разтвори завесите и двете се озовахме в най-голямата стая, която някога бях виждала. Таванът беше резбован и покрит със злато, а стените блестяха като полирани яйчени черупки и бяха гладки точно като тях. В центъра ромолеше нежно фонтан. В основата му бяха подредени дузина жълти възглавници, като повечето от тях бяха заети от жени, облечени с най-елегантните ангарки, които някога бях виждала. За разлика от простичката дълга до коляното туника, която аз носех, тези бяха дълги до земята, ушити от коприна и пристегнати по сложен начин на кръста. И докато аз миришех на коне и пръст, тези жени ухаеха на жасмин и рози. В мига, в който ни видяха, се изправиха. Преброих седем. Сундари очевидно също броеше наум, защото изражението ѝ изведнъж стана много строго и тя попита:

— Къде е Кахини?

— В градината — отговори най-ниското момиче. Имаше кръглото, ярко лице на перла и беше облечена в красива ангарка в тъмнопурпурно и златисто.

— Моля те, доведи я при нас в стаята на кралицата, Моти!

Момичето излезе и аз се запитах дали това е истинското ѝ име или просто някакъв прякор, защото на хинди „Моти“ означаваше едновременно „перла“ и „дебел“.

Останалите жени се събраха около мен.

— Това е Сита Бхосале от Барва Сагар — представи ме Сундари. — И очаквам от всички вас да се отнасяте към нея така, както към момичетата от градовете.

— Ти наистина ли си от село? — попита една от жените.