Иде часът

Докато го чакаше да започне разговора, Вирджиния се вгледа по-внимателно в него. Той седеше зад бюрото и се мъчеше да запали лулата си. Беше се състарил значително от последната им среща. Бръчките по лицето му бяха станали по-дълбоки. Но въпреки че отдавна бе прехвърлил седемдесетте, сивата му коса си оставаше гъста, а фино подстриганият мустак напомняше на всички, че е от минало поколение. Смокингът на графа бе с тъмнозеления цвят на клана му и той смяташе за добродетел, че рядко напуска границите на клана си. Беше учил в училище „Лорето" в Единбург, преди да влезе в „Сейнт Ендрюс“. Не университета, а голф клуба. На изборите гласуваше за консерваторите не заради убежденията си, а защото смяташе торите за по-малкото зло. Но тъй като неговият представител в парламента бе сър Алек Дъглас-Хоум, той не беше без влияние. Рядко се появяваше в Камарата на лордовете — само когато се налагаше да се гласува за нещо, което засяга пряко доходите му.

След като най-сетне запали лулата си и изпуфтя няколко пъти, той с неохота се обърна към единствената си дъщеря, която смяташе за един от малкото провали в живота си. Графът винеше жена си, че е разглезила детето в ранните му години. Графинята предпочиташе моркова пред пръчката, така че на осемнайсетгодишна възраст Вирджиния знаеше къде са магазините на „Картие“, но не и къде е пазарът за зеленчуци.

— Като за начало нека попитам, Вирджиния — каза графът, като пускаше облачета дим, — успя ли най-сетне да уредиш всички разноски покрай безразсъдното обвинение в клевета?

— Да, татко. Но се наложи да продам всичките си акции в „Барингтън“, за да го направя.

— Напълно заслужено, направо поетично — отбеляза графът и древната му лула отново пусна облаче. — Изобщо не биваше да допускаш да се стига до съд, след като сър Едуард ти е посочил, че шансовете ти са в най-добрия случай петдесет на петдесет.

— Но делото ми беше в кърпа вързано, докато Фишър не написа онова писмо.

— Още един пример за липсата ти на преценка — рязко рече графът. — На Фишър открай време не можеше да се вярва и изобщо не трябваше да се забъркваш с него.

— Но той беше майор в армията.

— Чин, който получаваш само когато горе решат, че е време да се пенсионираш.

— И депутат.

— Ползващ се с доверие, с което се ползват търговците на стари коли и крадците на говеда. — Вирджиния предпочете да премълчи в битката, която знаеше, че няма да спечели. — Моля те, Вирджиния, увери ме, че не си се забъркала с други нехранимайковци.

Тя си помисли за Дезмънд Мелър, Ейдриън Слоун и Джим Нолс. Знаеше, че баща ѝ дори не би ги погледнал.

— Не, татко, взех си поука и вече няма да ти причинявам неприятности.

— Радвам се да го чуя.

— Но трябва да призная, че е доста трудно да се живее в Лондон само с две хиляди паунда месечно.

— Тогава се върни да живееш в Кинрос, където човек може да живее доста сносно с две хиляди годишно.