Двор от скреж и звездна светлина

Главно защото Рис провлачи от вратата:

— Е, поне вече знам кой изпива хубавото ми вино. Искаш ли още, Аз?

Азриел едва не изплю виното в огъня, но успя да преглътне и обърна пламнало лице към Рис.

— Позволи ми да обясня…

Рис се засмя и плътният звук отекна между резбованата дървена ламперия на стаята.

— Познаваме се от пет века. Отлично знам кой е виновен, ако ми липсват бутилки вино.

Касиан вдигна чаша за поздрав.

Рис огледа стаята и се засмя.

— Веднага мога да позная коя украса е дело на вас, двамата, и къде е опитал да се намеси Азриел. — Сенкопоецът заразтрива слепоочията си, а Рис вдигна вежда към мен. — Очаквах повече от човек на изкуството.

Оплезих му се.

След секунда той пророни в съзнанието ми:

Пази си езика за по-късно. Имам планове за него.

Пръстите на краката ми се свиха в дебелите високи чорапи.

— Ох, какъв студ! — провикна се от вестибюла Мор, изтръгвайки ме от топлината, която се разливаше в тялото ми. — Дявол да го вземе, кой позволи на Касиан и Фейра да украсяват?

Азриел сподави нещо като смях и вечно мрачното му лице се озари, когато Мор влезе забързано във всекидневната с порозовели от студа бузи, духайки топъл въздух в премръзналите си шепи. За разлика от него тя се намръщи.

— Вие, двамцата, не можахте ли да ме изчакате, преди да отворите хубавото вино?

Аз се ухилих, а Касиан обясни:

— Тъкмо подхващаме колекцията на Рис.

Другарят ми се почеса по главата.

— Нали знаете, че е за всички? Пийте от което искате.

— Опасни думи, Рисанд — предупреди го Амрен, влизайки напето през вратата, почти скрита в огромното си бяло палто.

Единствено дългата до брадичката й тъмна коса и сребърните й очи се подаваха над яката. Приличаше на…

— Приличаш на ядосана снежна топка — коментира Касиан.

Стиснах устни, за да сдържа смеха си. Да се присмиваш на Амрен не беше особено разумно. Дори сега, когато силата й почти беше изчезнала и вече трайно обитаваше тяло на Върховна елфка.

Ядосаната снежна топка присви очи насреща му.

— Внимавай, момче. Не започвай война, която не можеше да спечелиш. — Тя разкопча яката, за да чуем ясно следващите й кротки думи: — Особено като се има предвид, че след два дни Неста Арчерън идва за празника.

Усетих вълната, която се разля между Касиан, Мор и Азриел. Усетих грохотния гняв на Касиан, внезапно заменил полуопиянчената му веселост. Той процеди гърлено:

— Млъквай, Амрен.

Мор ги наблюдаваше толкова внимателно, че едва се удържах да не ги зяпна и аз. Вместо това метнах поглед към Рис, но по неговото лице беше изплувало умислено изражение.

Амрен просто се усмихна и червените й устни се разтвориха достатъчно широко, че да разкрият повечето й бели зъби. Тръгвайки към гардероба във фоайето, тя подхвърли през рамо:

— С удоволствие ще гледам как те изподира с нокти. Ако се появи достатъчно трезва, разбира се.