Лебедова песен [bg]

— Давай! — изкрещя на Муле и го перна с поводите. Конят препусна в галоп.

На западната част от стената зад нея, пехотата и превозните средства на Армията на съвършенството прииждаха от гората.

— Не стреляйте! — провикна се Сестрата, но хората около нея вече стреляха и пилееха мунициите си. Нещо се удари в стената на около петнадесет метра от нея. Подскочиха пламъци и върху ледената обвивка се разля огън. Друг предмет удари стената няколко метра по-близо. Чу се чупене на стъкло и се усети миризмата на бензин секунда преди изригналият оранжев пламък да я заслепи. „Бомби! — помисли си тя. — Хвърлят бомби по стената!“

Хората крещяха и стреляха в някаква безумна суматоха. Над стената прелетяваха напълнени с бензин бутилки със запален парцал, които експлодираха сред бранителите. Една от тях се счупи почти в краката на Сестрата и тя инстинктивно се хвърли на земята, за да се предпази от разлетия се във всички посоки бензин.

Над източната част на стената бяха хвърлени десетки коктейли „Молотов“. Един мъж до Робин изпищя, когато беше уцелен от един от тях, и целият беше погълнат от пламъци. Някой го събори на земята и се опита да загаси огъня със сняг и пръст. След тази вихрушка от вилнеещи пламъци и експлозии се разнесоха изстрели от автомати, пистолети и пушки, чиито куршуми се врязваха с такава сила в стената, че трупите подскачаха и те рикошираха през пролуките в тях.

— Дайте им да разберат! — крещеше Ана Макклей. Оранжевата светлина от огньовете разкриваше стотици войници между стената и гората, които пълзяха напред, прикриваха се в рововете, криеха се зад счупените превозни средства и стреляха или мятаха домашно направените си бомби. Някои от хората около нея се обърнаха, за да избягат от пламъците, но тя се развика: — Стойте по местата си! Не бягайте! — Една жена вляво от нея залитна и падна, и когато Ана се обърна, за да ѝ вземе оръжието, един куршум от пушка мина през дупка в стената, улучи я в ребрата и тя падна на колене. Усети кръв в устата си и разбра, че този път вече е загазила здраво, но въпреки това се изправи с пистолет във всяка ръка и тръгна отново към стената.

Бурята от бомби и куршуми се усили. Една част от стената беше погълната от пламъци. Влажното дърво пукаше и димеше. Робин остана на мястото си и продължи да стреля по прииждащите войници въпреки падащите навсякъде бомби и хвърчащите стъклени парчета. Успя да уцели двама от тях, преди една бомба да експлодира точно пред него. Горещината и летящите стъкла го изблъскаха назад и той се спъна в тялото на мъртвец.

По лицето му се стичаше кръв от рана в скалпа му и кожата му беше като изгорена. Той избърса кръвта от очите си и видя нещо, от което стомахът му се сви.

В края на здраво въже бяха завързани метални нокти. Въжето се изпъна и върховете на грубото подобие на котва се забиха между трупите. Още една кука прелетя над стената и се заби в нея. Беше хвърлена трета, но тя не намери за какво да се хване и бързо беше издърпана, за да я хвърлят отново. Четвърта и пета котва се забиха в стената и войниците започнаха да дърпат въжетата.