Лебедова песен [bg]

Ана беше мъртва, преди да се строполи на земята.

— Пробиват! — провикна се някой… и стената пред Робин падна с подобен на човешки стон грохот. Пред него се отвори пространство, през което можеше да мине цял тир. Вълна от войници се насочи към него и той в последната секунда скочи настрани, за да избегне куршумите им.

Младежът вдигна пушката си и застреля първия войник, който мина през стената. Другите започнаха да отстъпват или падаха мъртви от куршумите му… докато пушката му не ги изстреля всичките и той не можеше да вижда войниците заради дима, който се виеше над горящите трупи. Разнесоха се още пукоти и стонове от другите части на стената, които също бяха съборени и пламъците подскачаха нависоко, когато бомбите експлодираха. Навсякъде около Робин бягаха хора, стреляха, падаха.

— Избийте копелетата! — разкрещя се някакъв мъж вляво от него и от мъглата се появи фигура в сивкавозелена униформа. Робин застана стабилно на земята, хвана пушката за цевта, за да я използва като бухалка, и удари войника в главата. Онзи падна и младежът хвърли пушката за сметка на .45-калибровия му автоматичен пистолет.

Един куршум изсвистя покрай главата му. На шест метра експлодира поредната бомба в бутилка и една жена с пламнала коса, чието лице приличаше на маска от кръв, се появи със залитане от дима. Тя падна, преди да стигне до Робин. Той се прицели в прииждащите през счупената част от стената хора и изстреля всичките патрони на .45-калибровия пистолет. Зареваха автомати и куршумите им се врязаха наблизо до него. Младежът осъзна, че няма какво повече да направи тук. Трябваше да се махне и да намери друго място, което да брани. Стената в източната част на Мерис Рест беше разрушена и войниците прииждаха през нея.

Робин хукна към града. Десетки други бягаха в същата посока и бойното поле беше осеяно с телата на мъртви и ранени. Малки групички от хора се изправяха сами срещу врага в отчаян опит да го спрат, но бързо биваха застрелвани или разпръсквани. Младежът погледна назад и видя две бронирани коли да се появяват от дима. От оръдейните им кули се сипеха куршуми.

— Робин! Робин! — викаше някой над разразилия се хаос. Той разпозна гласа на Суон. Тя трябваше да е някъде наблизо.

— Суон! — провикна се той. — Насам!

Момичето чу отговора на Робин и насочи Муле наляво, в посоката, от която ѝ се стори, че дойде гласа му. Димът щипеше очите ѝ и почти не можеше да вижда лицата на хората, докато не се доближеше до тях. Отпред продължаваха да реват експлозии и тя разбра, че вражеските войници са пробили източната част на стената. Хората около нея бяха ранени и кървяха, но спираха, за да се обърнат и да изстрелят последните си патрони. Други пък, които бяха въоръжени само с брадви, ножове и лопати, бягаха напред, за да влязат в близък бой.

Една бомба експлодира наблизо и един мъж изпищя. Муле се вдигна на задните си крака и размаха копита във въздуха. Когато отново стъпи на земята продължи да се върти, сякаш едната му половина искаше да побегне в една посока, а другата — в друга.