Сага за Австралия

— Опасявам се — отбеляза той все така през смях, — че не ти носиш шапката, а тя носи теб.

— Знам — отвърна уж надуто младата жена.

— Как са вашите? — попита Стивън, след като махна шапката.

— Всички са добре, само братовчедът Джеймс — аптекарят, е закъсал нещо с очите, почти не вижда — отвърна натъжен Ричард. — Синовете му са поели аптеката и складовете, а той се е изнесъл с жена си и с двете си щерки — стари моми, в много хубава къща недалеч от Бат. Баща ми пък се е преместил в кръчма „Камбаната“ на две крачки от старата пивница, понеже Задругата отново се е впуснала в поредната си строителна оргия и е съборила „Гербът на Купър“. Най-голямото момче на брат ми е с тях — слава богу! А братовчедът Джеймс — свещеникът, бил много радостен, защото станал каноник на катедралата. — По лицето му мина сянка. — От хората, които познавам, е умрял само Джон Тревилиън Сийли Тревилиън, издъхнал от лакомия. Виж, така и не разбрах за какво точно се е полакомил толкова.

— Все тая за какво, важното е, че се е махнал от лицето на земята — рече Стивън, който знаеше цялата история от игла до конец.

— Има и най-различни други новини. Във Франция наистина е избухнала революция и монархията е смъкната, макар че кралят и кралицата още били живи и здрави. За огромна изненада на Джем Съединените американски щати още не са се разцепили и не само това, ами били съставили крайно радикална писмена конституция и бързо си връщали парите. — Ричард се подсмихна. — Според Джем жабарите се били вдигнали на бунт по една–единствена причина — заради калпака на Бенджамин Франклин. Какво още пише ли? — Той разлисти писмото. — А, ето: