Мусаши
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мусаши». Краткое содержание книги:
Прекрасната Оцу, която вижда в Мусаши своя идеал за мъжество, го освобождава от мъчителното наказание, но той отново е заловен и затворен. Прекарва три самотни години, изучавайки класическата литература на Япония и Китай. И когато му връщат свободата, той отказва да заеме положението на самурай.
Постепенно осъзнава, че да следва Пътя на меча не означава да търси върху кого да стовари огромната си сила. Мусаши усърдно се усъвършенства, създавайки нечуваната дотогава техника на бой с мечове и в двете ръце. Броди надлъж и нашир, изправя се в двубои срещу майстори от много школи. Смята природата за свой върховен и най-суров наставник. Винаги надделява в схватките, но всъщност вижда в Изкуството на война само път и дисциплина, за да постигне висшите човешки добродетели.
— Съмнявам се. Те с майка му не са като другите хора.
— Оцу, ти сигурна ли си, че не искаш да промениш решението си?
— За какво?
— Искам да кажа, не би ли могла да решиш, че всъщност искаш да се омъжиш за Матахачи?
От изненада лицето й силно потрепна.
— Определено не! — възкликна тя възмутено.
Клепачите на Оцу станаха орхидеено розови и тя покри лицето си с ръце, но лекото треперене на бялата й якичка сякаш почти гласно заявяваше: „Аз съм твоя и на никой друг!“
Съжалил за думите си, Мусаши обърна поглед към нея. Вече от няколко дни наблюдаваше как светлината пада по тялото й — нощем това бе трепкащото сияние на лампата, денем — топлите лъчи на слънцето. Щом видеше по нейната кожа да блести пот, се сещаше за лотосов цвят. Разделен от нейната постеля само от тънък параван, вдишваше лекото ухание на черните й кичури. Сега ревът на водата се сля с туптенето на сърцето му и той усети как го обзема властно желание.
Внезапно стана и се премести на едно слънчево място, където зимната трева още бе висока, после тежко седна и въздъхна.
Оцу дойде и коленичи до него, обгърна с ръце коленете му и изви врат, за да погледне нагоре към неговото мълчаливо, уплашено лице.
— Какво има? — попита тя. — Да не съм казала нещо, което да те е ядосало? Прости ми. Съжалявам.
Колкото по-напрегнат ставаше той — и колкото по-суров ставаше погледът в очите му — толкова по-силно се притискаше тя до него. После изведнъж го прегърна. Уханието й и топлината на нейното тяло го завладяха.
— Оцу! — извика без да мисли, като я хвана в своите мускулести ръце и я събори назад върху тревата.
Грубостта на прегръдката остави Оцу без дъх. Тя се измъкна навън и се сви до него.
— Не бива! Не бива да правиш това! — изпищя дрезгаво. — Как може? Най-вече пък ти…
Гласът й се пресече от ридания.
С внезапно охладена от болката и ужаса в очите й пареща страст, Мусаши с потрес дойде на себе си.
— Защо? — извика. — Защо?
Обзет от срам и яд, сам бе готов да заплаче.
После тя изчезна, оставяйки след себе си само една кесийка, откъснала се от кимоното й. Мусаши впери празен поглед в нея, изпъшка, после извърна лице към земята и остави сълзите на болка и разочарование да потекат в сухата трева.
Струваше му се, че тя го е превърнала в глупак — измамила, надвила, мъчила го е и го е посрамила. Нима думите й — устните, очите, тялото — не го зовяха? Нима не стори всичко, за да запали огън в сърцето му, а когато пламъците се надигнаха — побягна ужасена?
Някаква нелепа логика го караше да мисли, че всичките му усилия за усъвършенстване сега са пропаднали, че всичките му стремежи и лишения напълно са загубили смисъл. Със заровено в тревата лице си каза, че не е сторил нищо лошо, но съвестта му не се успокои.
Какво значи за едно момиче девствеността, пазена само през един кратък откъслек от живота й, колко скъпа и ценна е за нея тя, бе въпрос, който никога не беше минавал през неговия ум.
Но щом вдъхна мириса на пръстта, той постепенно си върна самообладанието. Когато накрая с труд стана на крака, буйният огън бе изчезнал от погледа му и по лицето му нямаше страст. Стъпка кесийката под нозете си и остана да се взира напрегнато в земята, заслушан сякаш в гласа на планината. Тежките му черни вежди бяха сбърчени също като в мига, когато се хвърли в битката под големия бор.
Слънцето се скри зад облак и остър крясък на птица проряза въздуха.
С трепкащо като на лястовица сърце, Оцу наблюдаваше иззад една бреза Мусашевите терзания. Като разбра колко дълбоко го е наранила, тя сега закопня да го има отново до себе си, но колкото и да й се искаше да изтича при него и да замоли за прошка, тялото не желаеше да я послуша. За първи път осъзна, че човекът, комуто е отдала сърцето си, не е живото въплъщение на мъжка добродетелност, каквото си го беше представяла. Пред откритието на животинското, на плътта, кръвта и страстта, очите й се замъглиха от тъга и страх.
Отначало понечи да побегне, но след двадесетина крачки любовта й я задържа и спря. Сега, малко по-спокойна, тя започна да си въобразява, че плътското желание на Мусаши е различно от онова на другите мъже. Повече от всичко на света й се искаше да се извини и да го увери, че не храни лоши чувства заради онова, което е направил.
„Още е ядосан, помисли си с уплаха, щом изведнъж осъзна, че той вече не е пред погледа й. О, какво ще правя?“
Разтревожена се върна при малката хижа, но там бяха само студената бяла мъгла и тътенът на водата, който сякаш люлееше дърветата и караше всичко около нея да трепери.
— Оцу! Стана нещо ужасно! Мусаши се хвърли във водата!
Тревожният вик на Джотаро дойде от едно високо място над вира, само миг преди той да се улови за една дива лоза и като маймунка да почне да се спуска от клон на клон надолу.