Лебедова песен [bg]

— Идва камион! — изрева единият от пазителите на северната част на стената.

Пол Торсън се качи по стълбата и погледна. Чу стържещата странна музика от калиопа. По пътя от север приближаваше сладоледен камион на „Гуд Хюмър“, върху чиято кабина бяха монтирани два високоговорителя, а предното стъкло беше бронирано и разполагаше с оръдейна кула.

Музиката спря и докато камионът продължаваше да се движи напред, се разнесе мъжки глас:

— Жители на Мерис Рест! Говори законът на Армията на съвършенството! — Гласът бумтеше по високоговорителите и заливаше целия град, нивата с царевицата и ябълковите дървета, които пускаха корени, основите на църквата, кладите и бараката, в която спеше Джош. — Не желаем да ви убиваме! Всеки, който иска да се присъедини към нас, е добре дошъл! Елате до стената и се присъединете към Армията на съвършенството! Доведете семействата си и си вземете оръжията и храната! Не искаме да убиваме всички ви!

— Да беееее — измърмори Пол под мустак. Магнумът му беше готов за действие.

— Искаме посевите ви — продължи да нарежда гласът по високоговорителите, докато сладоледеният камион приближаваше северната част на стената. — Искаме запасите ви от храна и вода. Искаме и момичето. Доведете ни момичето на име Суон и ще оставим всички останали на мира. Просто ни я доведете и ще ви приветстваме с отворени, любящи… о, мамка му!

В този миг предните гуми на камиона се забиха в един от скритите ровове, а задните му се вдигнаха във въздуха. Той се обърна настрани и падна в трапа.

Разнесоха се победоносни викове от другите часови. Минута по-късно двама мъже излязоха от рова и побягнаха в посоката, от която бяха дошли. Единият от тях куцаше и не можеше да настигне другаря си. Пол насочи магнума в средата на гърба му.

Искаше му се да дръпне спусъка. Знаеше, че трябва да убие копелето, докато имаше този шанс. Но не го направи и след малко двамата войници изчезнаха в гората.

Вдясно от него се разнесе стрелба от картечница. Куршумите се врязваха на зигзаг в стената, пукаха леда и се забиваха в трупите и пръстта. Пол се наведе, чу викове от източната част, последвани от още стрелба, и осъзна, че първата атака е в ход. Осмели се да вдигне глава и видя около четиридесет войници да заемат позиции в гората. Те откриха огън, но куршумите им не можеха да пробият стената. Пол се наведе. Не отвръщаше на огъня, защото чакаше някой от тях да тръгне напред и да излезе на открито.

В източната част на Мерис Рест часовите видяха вълна от около двеста войници, които излизаха от гората. Пехотинците на АНС закрещяха и се спуснаха напред… и само след малко започнаха да пропадат в мрежата от скрити трапове. Мнозина си счупиха глезените и краката. Часовите, всички въоръжени с пушки, си избираха целите на случаен принцип. Двама от тях бяха застреляни и паднаха, но в мига, в който се строполиха, други се покатерваха по стълбите и заемаха местата им.