Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Пост-апокалипсис » Лебедова песен [bg]
Лебедова песен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Лебедова песен [bg]

Электронная книга - «Лебедова песен [bg]». Краткое содержание книги:

От автора на „Момчешки живот“ и „Границата“ Бестселър на „Ню Йорк Таймс“ Робърт Маккамън (р. 1952) е американски автор на бестселъри. Пише хоръри, трилъри, научна фантастика, фентъзи и исторически романи, а много от произведенията му са отличени с престижни награди като „Брам Стокър“, „Локус“ и Световната награда за фентъзи. Земята е опустошена от ядрена война между САЩ и Русия. Слънцето се е превърнало в бледо петно върху вечно покрития с облаци хоризонт. Няма ток, растителността е изчезнала, водата е отровна, а от небето вали сняг, примесен с пепел и сажди. Цялата планета бавно, но неумолимо замръзва в обятията на ядрената зима. Сред руините на някогашната цивилизация вилнеят зловещи болести, мутирали животни и армии от мародери, а онези, които са съумели да запазят човешкото в себе си, са принудени да се крият в убежищата си или постоянно да бягат. Но в този загиващ свят броди и нещо по-страшно от студа, по-смъртоносно от радиацията и по-лошо от анархията. То е древно и могъщо, има много лица и жадува да подчини всички оцелели, а после да танцува на гробовете им. И единственият, който може да го спре, е едно дете с необикновена дарба. Но дали силите му ще бъдат достатъчни, за да спаси човечеството? „Лебедова песен“ е епичен постапокалиптичен роман в духа на „Сблъсък“ на Стивън Кинг. Романът е отличен с „Брам Стокър“ и номиниран за Световната награда за фентъзи, а през 2018 г. зрителите на PBS (Обществената телевизионна мрежа на САЩ) го определят като една от 100-те най-любими книги на американците.
„Шеметно пътешествие в царството на ужаса“. Дийн Кунц
„Смразяващо видение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия финал“. Джон Сол
„Завладяваща история с епични пропорции“. Пъблишърс Уийкли
1 ... 316 317 318 319 320 321 322 323 324 ... 378
Перейти на страницу:

Момичето слезе от Муле. Сестрата я видя и се намръщи.

— Какво правиш тук? Мисля, че ти казах да стоиш в бараката.

— Така е. — Суон загреба две шепи пръст и ги натъпка в пролуките. — Няма да стоя там, докато всички останали работят.

Сестрата вдигна ръце, за да ѝ ги покаже. Целите бяха в кръстосващи се рани, причинени от малки и остри камъни.

— Трябва да си пазиш ръцете за по-добри неща. Върви сега!

— Ръцете ти ще заздравеят. Както и моите. — Момичето натъпка още пръст и камъни в дупката между две трупи. На около двадесет метра от нея няколко мъже нареждаха още трупи и ги наместваха върху стената, за да стане по-висока.

Робин погледна надвисналото грозно небе.

— Ще се стъмни след час. Ще успеем да видим огньовете им, ако са наблизо.

— Пол ще ни уведоми, ако наближат. — Или поне се надяваше да е така. Сестрата беше наясно, че Пол се впуска в една много опасна работа. Ако войниците хванеха него и момчетата, щяха да ги убият. Погледна момичето, защото страхът ѝ за Пол направо я задушаваше. — Върви, Суон! Няма смисъл да си тук и да си нараняваш ръцете!

— Не съм различна, по дяволите! — изкрещя неочаквано момичето и се изправи. Очите ѝ блестяха от гняв, а бузите ѝ бяха почервенели. — Аз съм човек, не съм… не съм някакво стъклено изделие на рафта! Мога да работя колкото всички останали и няма нужда да ме улесняваш!

Сестрата се изуми от гневния изблик на Суон, на който всички станаха свидетели.

— Съжалявам — каза момичето и се успокои, — но няма нужда да ме затваряш някъде, за да ме защитиш. Мога сама да се грижа за себе си. — Тя погледна хората наоколо, погледна Робин и отново се обърна към Сестрата: — Знам защо онази армия идва тук и кой ги води. Те искат мен. Заради мен целият град е в опасност. — Гласът ѝ я предаде и очите ѝ се насълзиха. — Искам да избягам. Искам да се махна, но знам, че ако го направя, войниците ще продължат да ме преследват. И пак ще ни отнемат всички посеви и ще избият хората. Така че няма нужда да бягам… но ако всички тук умрат, то ще е заради мен. Заради мен. Затова те моля да ме оставиш да направя каквото мога.

Сестрата знаеше, че Суон е права. Тя, Джош и останалите я третираха като чупливо порцеланово изделие или като… да, помисли си клошарката, като една от онези скулптури в магазина за изделия от стъкло „Стюбен“ на Пето авеню. Всички се бяха вторачили в дарбата на Суон да събужда живот от мъртвата земя и бяха забравили, че тя е просто момиче. И все пак Сестрата се страхуваше за ръцете ѝ, защото те бяха инструментите, които да създадат живот от пустошта… но Суон беше много по-решителна и корава, отколкото предполагаха годините ѝ, и беше готова да работи.

— Ще ми се да имаше чифт ръкавици, но е много трудно да се намерят такива. — Собствените ръкавици на Сестрата се бяха скъсали. — Е, да се захващаме за работа тогава. Само пилеем време. — Тя отново се зае със задачата си.

Пред лицето на Суон бяха размахани чифт опърпани вълнени ръкави.

— Вземи ги — настоя Робин. Собствените му ръце бяха голи. — Винаги мога да си открадна други.

Суон го погледна в очите. Зад коравата му маска се криеше нежност и доброта, сякаш слънцето изведнъж беше проникнало през снежен облак. Тя посочи Сестрата.

— Дай ги на нея.

Робин кимна. Сърцето му направо препускаше в гърдите. Той си каза, че ако този път направи нещо глупаво, просто ще изпълзи в някоя дупка и ще се зарови. О, тя беше много красива! „Не прави нищо глупаво! — предупреди се младежът. — Дръж се прилично, човече! Просто се дръж прилично!“

Отвори уста.

— Обичам те.

Сестрата се ококори. Изправи се и се обърна към Суон и Робин.

Момичето остана безмълвно. Младежът се хилеше ужасено, сякаш беше осъзнал, че гласните му струни правят каквото си пожелаят. Но думите вече бяха изречени и всички ги бяха чули.

— Какво… каза? — попита Суон.

Лицето му изглеждаше като топнато в кетчуп.

— Хм… трябва да донеса още пръст — изпелтечи Робин. — От нивата. Оттам вземам пръстта. Нали знаеш? — Той отстъпи назад към ръчната количка и за малко да падне в нея. Хвана я и бързо я забута към целта си.

Сестрата и Суон го изпратиха с поглед. Сестрата изсумтя.

1 ... 316 317 318 319 320 321 322 323 324 ... 378
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)