Червения рицар

Той кимна.

— Освен това утре послушниците ще положат обет за монахини.

Капитанът изстина.

— Сега тя извършва бдението си — продължи монахинята. — Изпийте си виното, капитане. Никой не я кара насила.

Той си пое дъх.

— Дължим ви толкова много — продължи сестра Майрам. — Мислите ли, че не го осъзнаваме? Тя обаче не е за вас, капитане. Амичия ще стане невеста на Йесу, такова е желанието ѝ. — Тя отиде до молитвения си стол, отвори триптиха и извади сгънато парче пергамент. — Остави това за вас.

Червения рицар го пое с поклон.

— Аз съм ваш покорен слуга, ma soeur. Позволете да ви предложа поздравленията си и… — Той замълча и преглътна. — Ще направя дарение на манастира. Моля ви, предайте моите поздравления и най-искрени благопожелания на сестра Амичия.

Някак си успя да стигне до двора, където го чакаше Тоби, стиснал юздите на коня му. Капитанът ги пое и се метна на седлото, а онази прокълната частица от съзнанието му, която никога не спеше, го предупреди, че се намира на театрална сцена и половината рицари в Алба го наблюдават. Спусна се по склона до лагера си и спря до огъня на часовите.

„Не бъди глупак. Прочети го.“

Капитанът измъкна пергамента от пазвата си и го хвърли в пламъците, без да го погледне.

„Идиот такъв!“

В палатката му седеше Майкъл, който скочи на крака с виновно изражение.

— Господарят Ранълд ви чака — каза той. — Тъкмо го забавлявах.

От едната страна на походната маса седеше Ранълд Лохлан с халба бира в ръка, а от другата — братовчед му Том, стиснал друга халба. Между тях видя карти и зарове.

— Не го спирайте, ще бъде жалко — каза Том. — Особено точно сега. Обирам го до шушка — добави той.

— Толкова се радвам, че тримата не сте се посвенили да използвате палатката и масата ми — сопна се капитанът, а Том повдигна вежда.

— Братовчед ми иска да ви каже нещо — рече той.

Ранълд се изправи.

— Аз… трябва да спечеля много пари и се чудех дали ще ме приемете в ротата — каза той с явно смущение.

— Мислех, че кралят ще ви даде рицарско звание.

Ранълд сви рамене.

— Хубаво — склони капитанът, седна и си наля вино. — А сега раздайте карти и на мен.

— Първо обаче — прекъсна го Ранълд — трябва да посетя дракона от Ерк.

Червения рицар се задави с виното.

— Дракона ли?!

— Нашият господар в Хълмовете, ние поне така го наричаме — рече Ранълд и Том кимна.

Капитанът поклати глава.

— Не разбирам — намръщи се той. — Сигурно защото съм пиян.

Том сви рамене.

— Законът на Хълмовете е по-милостив към пияната глава. Ето какво, милорд. Драконът ни гарантира мир и спокойствие, а ние му даваме овце. Така е вече от двадесет поколения, че и отгоре. Сосагите, които убиха Хектор, служеха на Властелин от Дивото, наречен Торн. Нали тъй?

— Името призовава, но да, така е — каза капитанът и отпи глътка вино.

— Добре де, ще го призова, той ще дойде и ще го изкормя — рече Том. — Е, и?

— Напълно си прав — каза капитанът. — Продължавай.