Червения рицар

— Оценявам това.

— Брат ви също отказа.

Капитанът кимна.

— Гавин идва с мен в Мореа — рече той, излезе от главната квартира и слезе по каменните стъпала. До стълбището, което водеше до голямата зала, един прислужник с герба на дьо Вреи държеше юздите на прекрасен боен кон — висок и стоманеносив. Капитанът нямаше никакво желание да се сбогува нито с краля, нито с кралицата, нито с новия им фаворит, каптал дьо Рут, когото вече наричаха Победителя при Лисен. Вместо това тръгна към лазарета, качи се по стълбите и отиде да види търговеца Рандъм. До леглото му стояха трима от местните фермери и приставът Йони.

— Момент, ваши благородия! — извика Рандъм. — Този достоен рицар винаги ще има предимство. Дявол да го вземе тоя мой крак — каза той и се опита да се завърти. — Как може да боли толкова, след като го няма?

Капитанът прегърна търговеца.

— Изглеждате по-добре.

— Така и се чувствам, приятелю. Онази прекрасна млада дама изля душата си в мен и сега се чувствам с двадесет години по-млад — каза той с блеснали очи. — Макар че ако си бях у дома, жена ми щеше да каже, че радостта ми се дължи отчасти на сделката, която току-що сключих с тези достойни мъже. Нали така?

Капитанът се огледа. Приставът Йони се беше представил чудесно по време на битката, а фермерите до един носеха брадви или копия. Рицарят ги познаваше по име — Реймънд, Жак, Бен Картър и младият Бартолъмю Ланторн, голям разбойник, но успешен земевладелец.

— Рандъм изкупи цялата житна реколта — рече приставът Йони и се усмихна.

Младежът кимна.

— Разбира се — нали е долу в избите.

— Малко е поочукана — отбеляза Рандъм, — но житото си е жито и търсенето надолу по реката ще бъде… Ах, как ще скочи цената, като чуят за опожарените ферми!

— Как ще го прекарате до там? — попита капитанът, най-вече от любезност.

— С кораби! — извика Рандъм. — Помните ли корабите, с които пристигна кралицата? Сега са мои.

Червения рицар поклати глава.

— Браво, приятелю. Ще станете богат.

— Ще си избия парите, а може и да припечеля малко — отвърна Рандъм с усмивка. — Да ви предложа ли една чаша?

Капитанът кимна.

— Може ли и аз да обсъдя нещо дребно с вас? — попита той.

Рандъм кимна.

— По всяко време.

Капитанът извади от пазвата си свитъка на абата.

— Имате и банка, нали?

Рандъм изсумтя.

— Е, предполагам, че не може да се мери с етруските банки, но пък… Боже милостиви! — възкликна той и се вторачи в капитана.

— Инвестирам парите при вас — заяви рицарят. — Може да се наложи да направя някои плащания и да купя коне, но три четвърти от сумата ще остане на ваше разположение поне една година.

Капитанът изпи чаша вино, прегърна всички и срещна погледа на пристава, който кимна. После пресече лечебницата и застана до леглото на брат си, който четеше, вдигнал крака на дюшека. Беше напълно облечен, а доспехите му — прилежно прибрани в плетени кошове.

— Няма я — уведоми го Гавин. — Изобщо не се преструвай, че си дошъл при мен.