За спасяването на света
- Автор: Чолаков Янчо, Дилов Любен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Списание „Тера фантастика“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За спасяването на света». Краткое содержание книги:
В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. „Спасяване“ и „свят“ присъстват буквално и метафорично, сериозно и с намигване…
Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.
„… нашата обща тайна… ще намериш подобно на него, но черно.“
Не бе сънувала. Времето се разходи напред-назад и блесна. Годините изплетоха странна паяжина. Заплака.
„Ухаааа!“
Племето се сбра и затанцува щастливо в спомените.
– Иша, загаси лампата за секунда, моля те. Искам да съм сигурна.
Той я пусна. Беше я хванал да не падне.
Стана тъмно. Пред очите им, в мрака на пещерата, тъмнееше невъзможно черно камъче. Момичето си припомни всяка дума и се усмихна. Сви ръцете си в шепа, разтвори ги и от тях се появи, сякаш изплува нейното камъче. Бавно извади светлината от дланта си и я постави внимателно в малката вдлъбнатина. До тъмнината. Камъчетата засияха заедно.
– Иша, не се страхувай. Хайде да се връщаме. Ще пропуснем втора вечеря, ако не побързаме.
– Светли, после обясниш мене какво случва се. Обещаваш?!
– Хахаха, колко добре говориш български, Иша. Ще ти разкажа. Обичам те!
Сънят, както винаги, отказа да влезе в кръглата стая. Вселената раздвижи завесите. Книгите се смълчаха.
– Мистър Дарк, не ви очаквах толкова скоро. Какво носите –
– Сандвичи, върховна газирана напитка и найлонови торбички, Лорд.
Лорд се опита да материализира идеите. „Грешка. Завършване на операцията невъзможно. Ненужен обект. Ненужен обект. Ненужен обект.“ Гласът на времето никога не грешеше.
– Моля ви, помогнете на Вселената да се отърве от тази ненужност. Това е боклук, мистър Дарк –
– Лорд, в Безкрая няма боклуци. Всичко е необходимо.
– Не и това, мистър Дарк, не и това. И мистър Дарк –
– Да, Лорд, така е… Обичта е винаги.
Светлината прегърна и целуна нежно Слънцето. После леко го търкулна – потъмняла, гаснеща топка – към Тъмнината.
– Братко, това е за теб. Отново ти принадлежи.
– Благодаря, сестричке. И аз имам да ти давам нещо. Беше на третата. На нашето място. Подай ръка…
Редактира: Калин М. Ненов
Разказът се публикува за първи път.
Хумористично фентъзи
Ана Хелс
Фентъзи, моя любов… Помня първия ми досег до твоите откачени светове и той беше изпълнен с усмивка. Не мисля, че бихме стигнали дотам, където сме сега, а именно библиотека с академични размери от хиляди фентъзийни екземпляри, ако не беше фонтанът от смях, който хумористичното фентъзи винаги успява да избълбука, дори и в най-намусените почитатели на книгите. Искрицата зараждащ се интерес, разширяването на зениците, учестяването на сърдечния ритъм – чисти признаци на събуждаща се любов, избухват най-лесно след една широка усмивка време. Животът ни е твърде сериозен, паричен, мрачен, за да не се вкопчим диво във всеки източник на топъл смях и да не пускаме, преди да сме заредили батериите с чиста позитивна енергия, по-ярка и всесилна дори от енигматичния студен ядрен синтез.
Комичният клон на фентъзито е отрупан с текстове, на които можем винаги да простим някое и друго несъответствие, клише или откровена простотия, както можем да приемем лудориите на най-добрия ни леко откачен приятел – всички си имаме по един такъв и го обичаме искрено.
Дракони с извратено чувство за хумор, спасители на света с циничен поглед към обекта на предполагаемо спасение, шантави девици, които самостоятелно биха пребили с кървав успех цели орди напишкани от страх орки, демони, отегчени от хилядолетия самота и скука, погаждащи кукундрелски номера на цели вселени, магове, покосяващи наред добрите и лошите със смехотворни проклятия… За някои подобно отношение е пълна подигравка, чист фарс и абсолютно незачитане, даже поругаване на Свети Фентъзиан, служещ като свещено място за успокоение и отлитане в далечния свят на детските приказки, убежище за малко по-пораснали читатели, криещи се в многоцветните думи от сивата реалност на отчуждението, високите очаквания и обществените ограничения. Но за мен комичното фентъзи е най-големият поклон пред жанра, изкристализирането на всичко ценно в него и дестилацията до есенцията на детството, където смехът и неограничените възможности са така гарантирани, както въздухът, водата и майчината ласка.