Битие [bg]

94.

Рефракция

— Знаете ли, има и други възможности — обади се някой.

Беше Емили Тан. Явно беше тръгнала малко след тях, за да участва в дискусията.

— Например на Земята може да са разработили подобрен модел на междузвездна сонда! В края на краищата ние бяхме сред първите. Може да са престанали да произвеждат нашата версия и да са преминали към друга, която е по-ефективна, по-лека и по-лесна за ускоряване до високи скорости.

— Тоест просто да са ни изоставили? — попита елегантният Йовиндра Сингх. — Да са зарязали по-старите модели, за да използват лазера за по-добрите? Това е по-оскърбително и от теорията за отказването!

Хамиш очакваше Най-стария оцелял да вземе думата, както ставаше при предишните коментари. Извънземният обаче не каза нищо.

— Само да можехме да погледнем — обади се Лейси след последвалата намусена пауза. Явно имаше предвид блокирания изглед към родния свят — един поглед можеше да покаже дали Големият лазер все още се използва, та дори да е насочил огромната си мощ към други цели. Без кутията можеха да уловят и шума от радиомрежите и индустрията. Това също можеше да им каже много.

Куриерът на предпазливостта перифразира копнежа на Лейси в нещо по-общо.

— Това винаги е било най-голямото ми желание. Да погледна, преди да направя каквото и да било. Именно затова подкрепях изграждането на гигантските ви телескопи, Лейси. Исках да разбера какво се е случило с другите светове. Дали някой от тях е оцелял от болестта и е запазил жизнена, основаваща се на науката култура.

Една от най-привлекателните черти на Куриера открай време беше неизчерпаемата му надежда — въпреки замръзналото му изражение, което винаги изглеждаше изпълнено със съмнения. Дори когато гигантските огледала събраха картини от родната му система и не откриха никакви признаци на цивилизация — никакви комуникации, никакви следи в атмосферата, които да говорят за работеща индустрия, Куриерът си оставаше изпълнен с енергия и не униваше.

— Това само показва, че сме станали по-ефективни. Именно това трябва да правят зрелите раси след време — да имат могъща култура и в същото време да изразходват малко ресурси. Именно това правите и вие вече цели три поколения! Земята беше най-шумна в радиоспектъра през осемдесетте години на двайсети век. После стана по-тиха, като в същото време буквално експлодираше от разговори и идеи, пренасяни по оптичните кабели и насочени лъчи. Моят народ просто е напреднал с хиляди години по същия път! Трябва ли също така да добавям, че галактиката се оказа опасно място? Обзалагам се, че мъдрите раси на оцеляващите, подобно на моята, са станали предпазливи и гледат да не се издават много. Няма смисъл от крещене! Има и по-фини начини да изследваш вселената. Да откриваш други раси и да се бориш с враждебния космос. Въпреки това имам всички основания да вярвам, че следващите уреди и инструменти ще покажат, че моите сънародници все още са жизнени и все така буйни. И че продължават да се съпротивляват с всички сили на врага.