![Битие [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/8/7/bitie-bg-download.jpg)
Битие [bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“
- ISBN: 978-954-655-349-2
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Битие [bg]». Краткое содержание книги:
— Но вие току-що казахте, че така шансовете ни за успех са по-големи.
— Нищожно по-големи. Може би двойно. Което е незначително.
— Двойно е незначително?
— Не забравяйте, че всяка сонда е като зърно или полен, понесен от вятъра! Успешното изпълнение на мисията ни като цяло, разпространението на Лекарството, ще зависи много повече от бройката, отколкото от всяка отделна сонда, господин Брукман. Ще трябват… ще са необходими… огромни количества. Невъобразими.
Хамиш изпита странното чувство, че се сковава.
„Огромни количества… О!“
Въпреки десетилетията си опит с човеците Най-стария оцелял разбра изражението му погрешно.
— Не се безпокойте, приятелю. Много от новите раси минават през тази фаза и хвърлят много усилия и внимание на първата вълна сонди. Скоро обаче го преживяват и възприемат по-ефективен подход.
Останал като никога без думи, Хамиш се обърна към Лейси Доналдсън. Тя обаче беше заета с приземяването на малкото им превозно средство, като го караше да съответства по място и размери на фигурите, които се бяха събрали около прозаични на вид дисплеи в задния край на кораба — там, където отвесната кристална бариера установяваше пряк контакт с мистериозния подобен на кутия товарен отсек.
Дискът се сля със стъкления под и първи при тях дойдоха двама човеци, които Хамиш не познаваше и чиито имена не му говореха нищо. Експерти по оптика и дизайн на инструменти, предположи Хамиш. Третото същество бе много по-интересно.
Куриерът на предпазливостта, пратеник от планетата на име Турбулентност, чиято раса беше видяла капана на вирусната чума и се бе опитала да намери решение. Нейната ранна и примитивна версия на Лекарството бе да изпрати капсули, които да помогнат на нови видове, като ги предупредят за опасността. Хамиш погледна водача си — Най-стария оцелял, неговия Вергилий. Тези двамата (или техни различни, по-ранни версии) навремето се пенеха, кипяха и сипеха обвинения един срещу друг по време на първия от Великите дебати между различните кристални сонди. Начинание, което послужи като назидание за човечеството и помогна за голямата промяна. Съдбоносна първа крачка по лъкатушещата пътека през минните полета към евентуалното спасение.
Поне в това беше вярвал Хамиш… допреди няколко минути, когато в ума му се появи ужасно подозрение.
Ако беше очаквал фойерверки или търкане между Куриера и Най-стария оцелял, щеше да остане разочарован. Двамата не показваха никакви признаци на враждебност. В края на краищата нима сега не участваха всеотдайно в една и съща мисия? Нима нямаха една и съща свещена цел? Да помогнат за разпространяването на противоотровата срещу чумата.
Куриерът пристъпи към Лейси. По време на първите дебати подобната на куршум глава и пулсиращата зрителна лента на съществото не изглеждаха така симпатично като подобното на Буда лице на Най-стария оцелял. Откритото поведение и честността му обаче бяха спечелили стотици милиони сърца.
— Е? — полита Куриерът.
Лейси поклати глава.
— Жената-птица се нуждае от още време за изчисленията си. Но това е нейният начин да се справи със стреса. Понеже самото смятане не е от значение. Боя се, че това е достатъчно убедително.
— Какво е убедително? — не разбра Хамиш.
Куриерът и Лейси се обърнаха към него. Хамиш не успя да разчете изражението на извънземния. Жената видимо се колебаеше. Понечи да заговори…
… но беше прекъсната от глас, който се разнесе зад Хамиш.
— Братя и сестри, защо да се сдържаме? Макар и събуден току-що, този пич не е от крехките. Кажете му истината. Или го оставете на мен.
„Не — помисли си Хамиш. — Само не и той!“
Но беше той. Тъмнокож, висок почти колкото Хамиш, но с „коса“ от подобни на змии пипала, които се гърчеха и изпускаха облачета ароматизиран пушек. Въпреки многото си други виртуални подобрения — космати гърди и известно омекотяване на прочутия островен диалект — си беше професор Ноозон.
— Ии-ха, гус’ин Брукман! Колко гот, че сте тук. Надявам се, че ще намерите днешните новини за достатъчно „важни“, за да оправдаят будилника.
Хамиш стисна юмруци, макар че успя някак да запази външно спокойствие.
— Някой би ли ми обяснил, моля?
— Дадено, човече — отвърна Профноо и приветливо ухилената му физиономия се смени с тънка иронична усмивка. — Разбираш ли, трябваше да получим поредния лазерен шут, за да се засилим към звездите още по-яко. Той обаче така и не дойде, нали разбираш. И нямаше никакви обяснения по теснолъчевия канал. Това ни принуди сами да направим някои наблюдения и измервания. Достатъчно добри, за да установим страховития факт.