Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Виждам! — каза Джолиън, — че искаш да убиеш с един куршум два заека.
— Тоест да ги излекувам! — извика Джун.
— Няма разлика, мила.
Джун се възмути. Несправедливо беше да говори така, преди да е опитал.
Джолиън възрази, че надали ще има възможност да се изкаже, след като опита.
— Татко — извика Джун, — ти си безнадежден.
— Съвършено вярно — отвърна Джолиън, — и желая да остана колкото е възможно по-дълго време безнадежден. Оставям злото да спи под камък, мила моя. А то спи засега.
— Това значи да не подпомагаш науката — отвърна Джун. — Ти нямаш представа колко предан е Пондридж. За него науката стои на първо място.
— Както мистър Пол Пост поставя поставя изкуството си, нали? — отвърна Джолиън, като изпусна кълбо дим от меката папируса, която му разрешаваха. — Изкуството за самото изкуство… науката за самата наука. Познавам тази възторжена егоцентрична природа. Окото няма да им мигне жив да те нарежат на масата за дисекция. Но аз съм Форсайт, Джун, и не мога да се възхитя от тях.
— Татко — заяви Джун, — ако знаеше само колко старомодно звучат тия думи! Никой в наши дни не може да си позволи подобно безразличие.
— Страхувам се — промълви усмихнато Джолиън, — че това е единствената естествена функция, с която мистър Пондридж не ще има нужда да ме снабди. Ние се раждаме крайни или умерени, мила, макар, че ако ми позволиш да се изразя така, половината от тия, които се смятат днес за крайни, са всъщност твърде уморени. Аз съм достатъчно добре за годините си и не бива да търся нищо повече.
Джун замълча, защото отдавна знаеше от опит колко непреклонна е любезната упоритост на баща й, когато става въпрос за личната му свобода на действие.
Джолиън сам не разбра как се бе увлякъл да проговори пред нея защо Айрин бе отвела Джон в Испания, като се имаше предвид, че нямаше особено доверие в сдържаността на дъщеря си. Джун се замисли, след което между нея и баща й избухна един почти рязък спор, при който Джолиън съзря отново разликата между дейния нрав на дъщеря му и пасивността на жена му. Долови дори, че между тях все още съществува леко огорчение от далечната борба за Филип Босини, в която пасивното начало така знаменателно бе възтържествувало над активното.
Според Джун беше проява на глупост и дори на малодушие да крият миналото от Джон. Нарече го чист опортюнизъм.
— Който — възрази меко Джолиън — е творческото начало в действителния живот, мила.
— О! — извика Джун. — Ти всъщност не я защитаваш, татко, задето не казва на Джон. Ако зависеше от теб, бих му казал.
— Може би, но само защото зная, че той ще научи сам, а то е по-лошо, отколкото ако му го съобщим ние.
— Тогава защо не му кажете вие? Пак „за да спи зло под камък“.
— Мила моя — каза Джолиън, — за нищо на света не бих постъпил против инстинкта на Айрин. Джон е неин син.
— Както и твой! — избухна Джун.
— Може ли да се сравни бащиния инстинкт с този на майката?