Грешката на президента

В друго време просто не биха го допуснали до президента, но охраната беше толкова деморализирана, че отстъпи и пропусна лекаря.

— Анафилактичен шок — констатира младият лекар и се хвърли към своето дипломатическо куфарче.

Бодигардовете мълчаливо следяха как той отваря ампула и пълни спринцовката с прозрачна жълтеникава течност.

— Но… — един от бодигардовете му прегради пътя.

— Първо на нея — късо заповяда Вадим Дроздов и пропусна лекаря.

Той направи подкожна инжекция на своята леля. Буквално след няколко секунди дишането стана по-равномерно, веждите й трепнаха. Женя Точилин вече подготвяше следващата инжекция — за президента.

Според всички инструкции Вадим Дроздов нямаше право да разреши на непроверен лекар да инжектира на президента неизвестен препарат. Но той пое отговорността за последствията и пропусна напред лекаря. Президентът вече започваше да се задъхва, когато племенникът развърза вратовръзката му и като разкопча ризата, вкара в рамото му няколко кубика от новия американски антиалерген.

Дишането на президента стана равномерно, той въздъхна дълбоко, обаче продължи да спи.

— Това е естествена реакция — обясни Точилин все още със спринцовката в ръце. — При вкарването в организма на много силен алерген кръвното налягане пада рязко, получават се спазми на бронхите, нарушава се сърдечната дейност. А после — парализа на дихателните центрове и — край. Летален изход.

— Но как е могло да се случи? — попита Дроздов. — Той като че ли не е вземал нищо.

— Президентът си взе лекарството — избоботи единият от бодигардовете. — И на жена си даде. Това е нещо за стимулиране на мозъка.

— Трябва да се вземе за експертиза — посъветва Точилин.

— Но той го взе и вчера — отвърна Дроздов. — Нямаше никакви последствия.

— Въпреки това, освен тонусина няма какво друго да се подозира — отговори Точилин.

В този момент президентът отвори очи.

Той доста се учуди, когато видя наведените над него лица. „Навярно съм припаднал — помисли той. — Здравето ми съвсем отиде по дяволите.“

— Андрей Степанович, как се чувствате?

„Май че е племенникът Женка.“ Президентът поклати глава, като се стараеше да отхвърли остатъците от неприятната тежест.

— Вие ми се свят, имам черни точки пред очите. Но вече ми става по-добре.

— Андрюша, какво ти е? — Жена му също дойде в съзнание.

— Къде ти е вратовръзката?

— Андрей Степанович — каза Дроздов, — на двамата със съпругата ви внезапно ви прилоша и вашият племенник — той посочи Точилин — направи необходимата инжекция.

— Браво, Женя — похвали племенника президентът, — ненапразно си се учил в Америка.

— Бихме искали да вземем за експертиза препарата, който сте поели — каза Дроздов.