Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Съветът на злото [bg]
Съветът на злото [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Съветът на злото [bg]

Электронная книга - «Съветът на злото [bg]». Краткое содержание книги:

Само допреди седмица Джейк Хънтър е най-обикновено момче. Но един загадъчен имейл от подател със собственото му име преобръща живота му за секунди. Кликването на изпратения му уеблинк го зарежда с неподозирани суперсили. Воден от любопитство и желание да промени живота си, докато се усети, Джейк е вече извършител на отвличане, кражба, изнудване... и инструмент в грандиозен замисъл за унищожаване на земята. Страхотно постижение за четиринайсетгодишен. Дали обаче животът на злодей ще му допадне, особено когато супергероите хукват по петите му???  
1 ... 28 29 30 31 32 33 34 35 36 ... 66
Перейти на страницу:

Почти подмина бандата си, която беше приклещила Професора до стената, сипейки заплахи. Джейк се разсмя. Изглежда се беше намесило някакво друго хлапе, което Джейк разпозна като брата на Лорна Тоби. Джейк винаги оставяше Тоби на мира заради Лорна. Нямаше да е добре да бие брата на момичето, което харесваше. Гадняра го погледна и му махна, но Джейк продължи да върви.

— Джейк!

Гласът го изтръгна от мислите му. Обърна се и видя Лорна, която се бе запътила към една класна стая, носейки купчина книги в ръце. Обичайната й грееща усмивка помръкна, щом видя лицето му.

— Добре ли си? — попита тя.

Джейк преглътна хапливия коментар, който щеше да направи. Искаше да останат приятели и затова галантно й отвори вратата.

— Просто се чувствам малко уморен. Не съм спал много.

Е, поне това беше вярно.

Лорна му благодари за помощта и се поколеба, преди да влезе в класната стая.

— Чух, че си спасил господин Фалконър. Било е смела постъпка от твоя страна, особено след това, което той ти причини — тя се изчерви и погледна встрани.

Джейк не знаеше какво да каже. Щом Лорна беше разбрала за господин Фалконър, тогава цялото училище сигурно говореше за това.

— Трябва да ми разкажеш — продължи тя. — Нали се сещаш? След училище?

Страните й пламнаха и тя погледна зад него.

— Фен клубът ти е тук. До скоро!

Тя се мушна в класната стая и вратата се затвори, точно когато огромните ръце на Кокала се стовариха на раменете му с такава сила, че коленете му се подкосиха.

— Ей, Хънтър, к’во става?

Мислите на Джейк препускаха в главата му. Само преди минута се тревожеше, че го издирват, а сега се мъчеше да проумее, че току-що го бяха поканили на среща. Можеше да се справи с лошата слава, но момичетата бяха непозната територия за него. Той се стегна. Лорна беше поредното допълнение към дългия му списък от неща, за които не искаше приятелите му да узнаят.

— Кокал, момчета.

Гадняра вървеше до него. Той никога не гледаше право в очите, днес погледът му шареше повече от всякога.

— Къде беше цяла седмица?

— Имам ужасен късмет. В момента, в който не сме на училище, се разболявам.

— Така ли? — промърмори Гадняра.

— Имаш вид на болен — каза Големия Тони с лека загриженост. — Нали няма да ми го лепнеш? Не искам да изгубя апетит.

Няма такава вероятност, помисли си Джейк, но тактично замълча.

— Е, това ли е всичко? — притискаше го Гадняра.

Джейк спря. Приятелите му направиха още няколко крачки, преди да забележат, че той стои на едно място. Само няколко дни далече от приятелите и беше осъзнал колко скучен живот водеха и колко по-добре беше без постоянните им глупости и незряло поведение. Но тонът на Гадняра го изненада.

— Какво искаш да кажеш?

Гадняра пусна пресилена, изкуствена усмивка.

— Нищо. Исках да кажа: това ли е всичко. Не прави ли нещо друго? Примерно, не летя ли нанякъде… с вашите?

Джейк присви очи, взирайки се внимателно в приятелите си. И тримата гледаха в различни посоки, но не в него. Училищният звънец удари и прекъсна напрегнатия момент.

— До по-късно — каза Джейк безцеремонно, обърна се и си тръгна.

Щом се отдалечи, Гадняра се обърна към другите.

— Видяхте ли, държи се странно. Казах ви, но вие не ми вярвате. Кълна се, че го видях да се качва в някакво летящо нещо оная вечер. Нещо странно става!

Кокала се захили.

— Чухме те, все още смятаме, че си ненормален.

Гадняра потрепна от обида, докато те се смееха, а бузите му почервеняха от срам. Мразеше да е повод за каквато и да е шега и беше сигурен в това, което беше видял. Нещо странно се случваше с Джейк Хънтър и той щеше да разбере какво точно.

Джейк беше на тръни цялата сутрин, убеден, че някой от учителите или учениците щеше да го разпознае и да го обвини за отвличането. Но нищо не се случи. Страхът му се смени от новия му образ на герой, когато се разнесе мълвата, че той беше спасил господин Фалконър. Разбира се успоредно с това циркулираше слухът, че именно той беше предизвикал пожара. Когато клюката тръгна, Джейк забеляза, че хората си шушукаха на групички и го зяпаха, но по-скоро с любопитни, отколкото с уплашени погледи. Сякаш беше някаква знаменитост. Не искаше да си признае, но усети, че би му било приятно да бъде известен.

1 ... 28 29 30 31 32 33 34 35 36 ... 66
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)