![Съветът на злото [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/6/2/svett-na-zloto-bg-download.jpg)
Съветът на злото [bg]
- Автор: Бригс Анди
- Серия: Villain.net #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0481-2
- Переводчик: Мила Боянова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Съветът на злото [bg]». Краткое содержание книги:
Полицейските коли отдолу се стараеха да не изостават. Една от тях влетя в завоя прекалено бързо и се вряза в друга кола, чийто шофьор бе спрял посред улицата, смаян от летящата кола в небето.
Джейк огледа таблото и видя бутон, който наподобяваше камера. Натисна го и екранът се раздели на две — показваше това, което бе зад него, както и това, което бе отдолу. Видя, че хеликоптерът е съвсем близо. Джейк не бе достатъчно опитен и трудно щеше да му се измъкне. Трябваше да измисли нещо друго.
Внимателно пусна ръчката и машината продължи да се движи стабилно направо. Джейк се възползва от дългата права отсечка на пътя пред себе си, отвори вратата и се показа навън. Вятърът свистеше покрай ушите му и здравото му око се насълзи. Стиснал рамката на вратата с една ръка, той се извърна назад и се наклони максимално встрани, за да види преследващия го хеликоптер.
Видя, как снайперистът вдига оръжието си и се поколебава при вида на момчето пред себе си.
Груба грешка.
Джейк протегна ръка. Бе бесен, задето оплеска толкова проста задача. Гневът му задейства суперсилите му.
От дланта му се изстреляха милиони ситни сачми като онези, които се използваха в лагерите. Те образуваха гъст облак, в който се вряза хеликоптерът. Ефектът бе моментален.
Предното му стъкло се пръсна, а корпусът се покри с малки дупчици. Сачмите попаднаха в двигателя и мигновено заседнаха между чарковете му. Изпод капака се надигна черен дим и роторът се разпадна на парчета.
Секунда по-късно хеликоптерът се понесе към земята. Повредените перки се въртяха бавно под напора на вятъра. Сред пилотите явлението бе известно като авторотация и имаше ефекта на парашут, който забавя падането. Това в случая спаси екипажа вътре.
Хеликоптерът се стовари върху един автобус, смачка покрива му и се килна настрани върху таксито в съседство. Перките се забиха в настилката и се пръснаха на парчета. Минувачите наоколо се разбягаха.
Джейк проследи какво става и на лицето му се изписа усмивка.
— Върхът!
Бе унищожавал разни работи и преди, но никога с такъв замах.
Затвори вратата, пое си дъх и натисна бутона за автопилот. Никаква реакция.
— Стига, де! — изръмжа той и ядосано тропна по таблото. Лампичката на автопилота изведнъж светна и компютърът потвърди, че се е включил.
Джейк си наложи да се успокои, докато скайкарът набираше височина и скорост. До него заложникът кротко похъркваше.
Бе завършил първата си самостоятелна мисия, при това с удоволствие — напрежението и тръпката от преследването и върховното усещане, че живее на ръба бяха неописуеми. Джейк Хънтър официално бе станал суперзлодей. Изпълни се с гордост.
Онова, което не знаеше, бе, че снимката му вече се разпространява по полицейските участъци в цялата страна, както и сред световните антитерористични отряди. Докато се върне в базата на Базилиск, Джейк се бе превърнал в най-издирвания престъпник в страната.
А следващата седмица щеше да стане и най-издирвания суперзлодей в целия свят.
Ден като ден
Би било твърде меко казано изминалият уикенд да се определи като странен. Джейк лежеше в леглото си, заобиколен от познатата домашна обстановка. Беше неспокоен и се взираше безцелно в тавана, докато съзнанието му правеше разбор на неотдавнашните събития.
Връщането на вулканския рай на Базилиск беше лесно. Суперзлодеят тъкмо щеше да пита Джейк дали мисията беше преминала гладко, когато забеляза дупките от куршуми навсякъде по скайкара. Подутото око на Джейк беше спаднало и той най-после си бе възвърнал зрението. Джейк трябваше да обясни на Базилиск за полицейското преследване през града с огромно нежелание. Базилиск не продума, но от свитите му юмруци се чу изпукване.
След това Джейк остана сам за известно време и реши да се възползва, за да глътне малко свеж въздух и да разгледа острова. Докато вървеше нагоре по тунела, водещ към повърхността, той усети топлия тропически въздух по лицето си. Но като излезе, очите започнаха да го парят от ярката слънчева светлина и получи силно главоболие. Усети кожата си възпалена, сякаш беше изгорял от слънцето. Беше странно в такъв хубав ден, но той се принуди да се върне под земята. Чудеше се дали предсказанието на сестра му, че ще се разболее, не се сбъдваше.
Базилиск влезе в хангара и прекъсна мислите му.
— Изпратих искането за откуп на хората на Рамиус, така че сега ще чакаме. Сигурен съм, че са достатъчно покварени и ще искат да държат всичко настрана от правосъдието. Стига да е възможно, при положение че половината ченгета в страната са те видели да го отвличаш!