Съветът на злото [bg]

— Автопилотът активиран!

— Само така! — викна Джейк ликуващо.

Машината се изстреля отвесно нагоре за изненада на пилота на хеликоптера, който трябваше рязко да дръпне хеликоптера настрани. Джейк инстинктивно се сви в седалката, когато покрай стъклото прелетяха смъртоносните перки на витлото.

Щом се скриеха в облаците, щяха да бъдат в безопасност. Скайкарът внезапно се раздруса. Джейк чу няколко тежки удара по корпуса, а няколко куршума надупчиха предницата.

Бяха открили огън по него.

— Какви ги вършите! — извика той.

Бе гледал достатъчно репортажи от полицейски преследвания и знаеше, че хеликоптерите не са въоръжени. Когато обаче хеликоптерът се завъртя, той забеляза, че на страничната му врата бе увиснал снайперист.

Видя припламването в дулото на насочената към него пушка и почувства мощен удар отдолу. Екранът на компютъра примигна: „Преминаване на ръчно управление“. Скайкарът спря да се издига и увисна във въздуха.

— Какво?! Не! Не искам ръчно управление! Искам да се измъкна оттук! — развика се Джейк. Той удари лоста за управление и машината се наклони. Погледна нагоре и видя, че хеликоптерът се приближава.

— Приземете се, или ще ви свалим! — разнесе се гласът на пилота.

Не виждате ли, че имам заложник? Ще убиете и двама ни! — Разбира се, никой не чуваше виковете му. Джейк осъзна, че ако не поеме управлението, с него е свършено.

Грабна пулта за управление и постави пръсти на лостовете и копчетата, както бе правил много пъти на конзолата за видеоигри у дома. Под краката си напипа педали и се помоли инстинктите му да го измъкнат от тази ситуация. Напрегна се да си спомни какво бе правил Базилиск, когато искаше да се измъкне на изтребителите „Тайфун“.

С тласък скайкарът се спусна надолу, точно под хеликоптера, който се завъртя, за да го подгони. Хитър ход — само дето Джейк всъщност се опитваше да се издигне над хеликоптера.

— Управлението е наобратно! — скръцна със зъби той. За разлика от компютърните игри тук нямаше възможност да го пренастройва.

Земята се понесе стремително към Джейк и той дръпна рязко ръчката. Скайкарът се спря на около метър над колите, после се понесе над паркираните коли, като въздушната струя след него задействаше алармите им. Три полицейски коли се спуснаха да го преследват с пищящи сирени, а над главата му се носеше грохотът на хеликоптера.

Джейк натисна ръчката и скайкарът зави в пряката. Скоростта едва не му попречи да вземе завоя — машината поднесе, долната й част застърга стената на офис сградата отсреща и пръсна няколко прозореца. Джейк я стабилизира. Галерията бе в тих квартал, но вече се бе озовал в един от основните булеварди и шофьорите под него спираха със свистене на гумите при вида на носещата се във въздуха машина.