Мираж [bg]

— Но… — започнах аз.

— Но Матис, Покорителя на звездите, никога не е оставял чуждите закони да го спират — прекъсна ме тя, като махна с ръка пренебрежително. — Чувала ли си как баща ми се е възкачил на престола?

Поклатих глава, никога не ми бяха разказвали за това.

— Бил е втори син — започна тя. — Баща му очаквал да стане втори генерал, както подобавало на положението му в семейството. Но моят баща отказал, убил баща си и завзел властта както над планетата, така и над войските й. Матис не се спира пред нищо в името на мощта и господството си. Ще ме лиши от наследство, ако реши, че така е по-удобно за целите му.

Втренчих се в нея, неспособна да проумея такава безпощадност.

— Предполагам, че фермерите не са така жестоки или упорити, хм? — попита ме тя, явно приключила с историята.

— Моят баща…

Ние бяхме заедно, но това е нормално, когато живееш в малка къща и работиш на малка ферма в малко селце. И все пак знаех какво има предвид Марам. Някои бащи, като Матис, нямаха време за децата си. Татко винаги беше близо до мен и ме насърчаваше да мечтая въпреки майка ми, която настояваше да не го прави. Никога не се бях съмнявала, че ме обича, и никога не се бях чувствала така, сякаш съм го разочаровала.

— Обичаше поезия — изплъзна се от устните ми, без да искам. Обърнах се към прозореца. — Писал е стихове за майка ми, преди да се оженят. Умение, необходимо в ухажването — добавих аз с усмивка. — Научи и мен.

Майка ми и баща ми не обичаха да привличат вниманието на околните с демонстрации на обичта си. Някои от родителите на приятелите ми си купуваха цветя или подновяваха клетвите си един към друг на всеки фестивал. Погледнати отстрани, моите родители бяха много близки приятели, макар да им липсваха жарта и страстта, характерни за повечето любовни поеми. Като малка понякога се питах дали бракът им е по-скоро по удобство, отколкото по любов. Но когато бях на единайсет-дванайсет години, веднъж се прибрах по-рано от обикновено от овощните градини. Заварих ги да седят притихнали в дневната — главата на баща ми беше отпусната в скута на майка ми, той беше задрямал. Когато отвори очи и я погледна, той й се усмихна, а тя се наведе и го целуна нежно по челото. Баща ми си е любвеобилен човек по природа — за разлика от майка ми. Но в онзи момент сякаш видях каква е била на младини и каква е около баща ми.

Марам вдигна вежда.

— За какво му е на един фермер да се занимава с поезия?

— Всеки кушаилец е поет — отвърнах аз. — Поезията е нашата най-обичана традиция. Така се ухажваме, така се шегуваме, така…

Тя вдигна ръка.

— Достатъчно — спря ме с развеселен глас. — Няма нужда да изпадаш в такъв захлас. Колко доволна само изглеждаш от наследството си!

— Вие не сте ли доволна от вашето?