Мираж [bg]

И в този миг осъзнах защо Марам изпитва такава ненавист към нея. От Фурат се излъчваше вродена изисканост и безстрашие — независимо от всичко, което беше загубила и което може би й предстоеше да загуби. Марам се беше вкопчила в лъскавия щит на ватийското си потекло. Фурат, от друга страна, си оставаше изцяло андаланка — независимо от факта, че я бяха лишили от даана й. И от нея пак се излъчваше остър блясък, който не отстъпваше на никой ватийски придворен.

Разбрах, че Марам има двойна причина да я мрази — не само защото продължаваше да поддържа замиращите ни традиции с такава лекота въпреки господството на ватийците, но и защото притежаваше такова хладнокръвие.

А аз й завиждах. Тя беше всичко, което аз копнеех да бъда — свободна, независимо от факта, че е напълно подвластна на другиго.

— Братовчедке! — поздрави ме тя, когато се изправи.

— Не смятах, че ще дойдеш — казах аз. — Провинциалните ти обичаи явно ти доставят далеч по-голямо удоволствие.

— Бях поканена — отвърна тя. — И реших, че трябва да видя такова празненство поне веднъж. Не можеш да съдиш онова, което не познаваш.

Изхъмках замислено и я заобиколих.

— Трябва да свикнем с взаимната си компания — каза тя, докато я подминавах.

— Не виждам защо — отговорих сухо и се опитах да продължа нататък.

Вместо това обаче се блъснах право в една прислужница.

— Добре ли си? — попитах инстинктивно.

После осъзнах грешката си. Слугинята обърна глава и се втренчи в мен с рязко движение, пребледняла, с разширени от ужас очи.

Марам никога не би казала такова нещо.

— Марам? — обади се гласът на Идрис зад мен.

Без да удостои прислужницата с поглед, той ми протегна ръка.

Затаих дъх, но той така и не каза нищо.

Заведоха ни на маса, поставена на висок подиум над всички останали. Между двама ни беше поставена една-единствена голяма чиния, както и комплект за чай с чаши с инкрустирани сребърни орнаменти във формата на пера. Самата храна включваше ястия от множество райони и все такива, които се ядяха с ръце. Малки ватийски бисквити, кушаилска баница с агнешко, норгакски вилготи. По ръба на чинията бяха подредени кушаилски чебакия[4], един от любимите десерти на Марам. Отляво и отдясно, малко под нас, имаше и други маси, но разположени така, че на практика бяхме изолирани в малкото си кътче.

Идрис наведе глава към мен — явно искаше да ми каже нещо, и доближи устни до ухото ми, както го бях виждала да прави с Марам. Застинах, питайки се какво ще каже, но се оказа, че само иска да ми разкаже малко клюки. Сочеше ми разни благородници и децата им и ми споделяше последните новини от най-различни места.

— Кралят е конфискувал всички имоти на рода Дион — каза той и остави едно парченце пропита с мед чебакия в чинията ми. — Не са останали без пукната пара, но никой от тях не иска да се връща на Луна-Ваксор.

Устоях на изкушението да взема чебакията, за да не покапе медът по роклята ми.