Игра на милиарди [bg]

Алекс вдигна ръка, за да почука, но вратата се отвори сама.

— Здравейте. — Мъжът беше висок и стегнат, с черна коса, подстригана до скалпа. Носеше бяла тениска и широки дънки. Очите му бяха сини и спокойни. Агентката не можеше да прецени дали носи лещи, или не. Ръцете му бяха като на културист, бицепсите му бяха опънали ръкавите. Усети бодеж в гърба, рязка болка, нищо повече. Шестото й чувство й казваше: „Неприятности".

— Господин Рандал Шепърд?

— Да? — Отговорът беше колеблив, мъжът изгледа двамата агенти, които бяха облечени в черни костюми и носеха слънчеви очила.

Алекс показа документите си.

— Аз съм специален агент Форца от ФБР. Това е специален агент Малой. Може ли да поговорим?

— Загазил ли съм?

— Все още не. — Алекс се усмихна и си свали очилата. — Може ли да влезем?

— Ще се радвам да отговоря на въпросите ви тук.

Агентката усети намек за чуждестранен акцент. Р-то в радвам беше прекалено меко, звучеше като àдвам. Проверката на самоличността на Шепърд не беше довела до нищо съществено. Човекът нямаше кредитни карти или абонамент за кабелна телевизия, а данъчните и социалните не бяха чували за него от години. Номерът на тексаската шофьорска книжка, която беше вписал в молбата си за наем, беше валиден, макар че Алекс не беше успяла да изтегли снимката. Разбира се, оставаше въпросът за чека. Никой не плащаше три месеца предварително. Според нея този тук беше измамник.

— Предпочитаме да влезем вътре — каза Малой. — Можем да вземем заповед, ако желаете.

Шепърд сви рамене и погледът му стана по-мек.

— Влизайте тогава. Вътре е голяма бъркотия. Не искам да създавам погрешно впечатление у ФБР.

Мъжът отвори вратата. Алекс последва Малой в къщата. Домът беше евтино обзаведен и миришеше на пушек и бира. Имаше един смачкан диван, продънен фотьойл и масичка за кафе, прогорена от фасовете. Броеве на „Ню Йорк Тайм Аут", „Тази седмица в Ню Йорк" и което беше по-интересно, „Оръжия и муниции" бяха разхвърляни в единия край. В другия Алекс забеляза разлято кафе или чай, което не беше образувало локва, беше като отрязано, сякаш се беше разляло върху някое списание. До списание, което е било набързо скрито.

— Харесвате ли оръжия? — попита Алекс.

— Аз съм от Тексас — отвърна Шепърд. — Ходя на лов.

— Къде точно? — попита Малой.

— Откъде точно в Тексас или къде ловувам?

— И двете — намеси се Алекс.

— Принципно съм от Хюстън, но едно време ловувахме в Източен Тексас. Място, наречено Накогдочес, близо до границата с Луизиана.

— Къде в Хюстън? — попита Малой. — Аз съм от Далас. Алекс не каза нищо. Малой беше роден и отрасъл в Сиатъл, но харесваше тактиката му да пресира Шепърд.