Убийството на Бусе [bg]

15

Не успя да се свърже с мъжа си. В правосъдието най-натовареният час беше на делата. Изчакахме заедно полицаите. Нямаше нито смелост, нито желание да остава сама с чедото си. С нервни движения ритмично пружинираше на босите си крака, обути в чехли. Месестите й закръглени глезени бяха поддържани. По традиция, докато чакахме, скоростта на времето се беше забавила до степен на спиране. От друга страна, пък си играеше с къдравите коси на дъщеря си и с пръсти решеше превърналите се във вълна части. Главата на момичето се удължаваше в посоката, в която дърпаха косите му, а на лицето се появяваше изражение на удоволствие, примесено с болка. При опъването на косите лицето й също се опъваше, в момент на изчакване оставаше неподвижно. При затрудняване от къдрав възел, превърнал се във вълна, задържаше дъха си и се приготвяше да извика, а след разплитането на възела се отпускаше, а по физиономията й се разстилаше безсмислена и горда усмивка.

А аз мислех кое и колко трябва да обясня на полицията, когато пристигне. С намесата на ченгетата щеше да се изясни поне положението на госпожа Сабиха. Освен това щях и да науча кой е и какъв е безизразният човек, ако въобще все още бе там.

Съвсем друг въпрос беше какво и колко ще разкажат Закръглените бузи на полицията. Съжалявах, че я осведомих за неща като снимките, писмото и изнудването. При това гарнирано с моите коментари. Вече нямаше какво да се направи. Беше полезно да остана тук и най-малкото да чуя какво ще разкаже, към какво ще прояви интерес и какво ще предприеме полицията. Започвайки от големия пръст на лявата си ръка, продължих да си правя маникюр, като избутвах назад кожичките на ноктите си.

Най-накрая се звънна на вратата. Моята домакиня остави главата на чедото си.

„Полицията“, каза тя и стана от мястото си, подскачайки, като въздъхна дълбоко. Сякаш идването на униформените щеше да разреши всичко на мига. Спокойствието щеше да се завърне почти със старата си прозрачност в размътения й, макар и за кратко, живот.

Действително бяха полицаите. Бяха двама. Единият беше дебел и нисък, а другият — млад и красив. С кафява коса. Впери тъмните си пъстро зеленикави очи в мен, огледа ме внимателно от главата до петите. И, естествено, веднага разбра. На лицето му се изписа полуусмивка.

Айнур обясняваше ситуацията на ниския и възрастен полицай, докато аз си разменях погледи с красивия и игрив полицай. Ръст, тяло, уста, нос, погледи, ръце, накратко, беше изключителен. Имаше масивна челюст и многообещаващ нос. От лятната му риза с къси ръкави и отворена яка стърчаха космите на гърдите. Имаше огромна адамова ябълка, която се движеше нагоре и надолу при всяко преглъщане. Едрите му ръце бяха чисти и поддържани. Ако беше без униформа, работата беше сигурна, но не обичам униформи, а ако е полицейска, въобще не я обичам. Разбира се, делфините2 са изключение, това е друг въпрос. Върху мотора единият седи отпред, а другият се е хванал за него отзад. Ох!