Убийството на Бусе [bg]

— Така е…

Обмисляхме ситуацията. Закръглените бузи, докато мислеше, все още си играеше с ключа на отсрещния апартамент. Беше закачен само на една халка. В края си имаше млечнокафява пластмасова табелка за име.

— Поне да сложа чая. Ще ни освежи ума.

Отиде в кухнята с ключа в ръка.

Ситуацията придоби странен вид. Безизразен бодигард беше в дома на Сабиха. Не знаех за кого работи, но беше сигурно, че не действа на своя глава. Вече не беше толкова важно дали Сабиха е жива или мъртва. Снимките и писмото бяха открити. Дори и да не бяха, намирането им беше въпрос на време. Моята роля се изчерпа. Загадка щеше да си остане защо и от името на кого беше убита Бусе. А смъртта на госпожа Хамийет от горния етаж може би наистина нямаше нищо общо с тези събития.

Моята домакиня донесе чайовете и започна да сервира кекса. Вече приказваше обаче. Не можеше да се твърди, че говори смислени неща. По-скоро разсъждаваше на глас. Тези мисли на висок глас се въртяха около родословното дърво на Февзи и госпожа Сабиха. Подреждаше в списък всичките им роднини и познати, връзките между тях, работата им, адресите им, описваше външния им вид. Давех се в имена, места, професии и прилагателни. Нейните мисли служеха само за объркване на моите. Поставих на лицето си най-класическата си усмивка за снимка и си запуших ушите.

— Но ти не ме слушаш…

Беше права относно неуместното ми желание. Да, не я слушах.

— Извинявай, отнесох се за момент. Бях потънала в мислите си…

— Ми кажи ти тогава. Какво мислиш?

Ако исках да знае всичко, което си мисля, нямаше да мисля, а щях да говоря. Не бе нужно да й обяснявам тази философия. Не знаеше нищо за изнудването. Не бе нужно и да знае. Не можех да реша дали да отворя темата за снимките, или не. Вероятно щеше да се сети за нещо от миналото, от младежките авантюри на Февзи.

Всяко от нашите момичета винаги е имало по една много близка приятелка. Те обикновено са от вида, който се нарича госпожи: повечето са стари моми, сладки, но никога не са красиви и чаровни, средно поддържани, непретенциозни като жени, но с приемливи професии. Експерт или началник в банка, или поне заместник-директор; секретар на мениджър във фирма или счетоводител; в най-добрия случай адвокат или с дребен частен бизнес. Имаха безспорно умение да се справят с всекидневните работи, да дават иновативни и бързи практични предложения за решения; в личния си живот бяха обаче учудващо непохватни и сухи. Нашите споделяха всичките си тайни с тях, покриваха всекидневните си жизнени нужди чрез тях. Разказваха им каквото са направили, без да пропускат нито една подробност, надлъж и нашир и по начина, който предпочитаха. Приятелките изслушваха с концентрирано вълнение тези преживявания и почти се удовлетворяваха с тях, след което ги присвояваха и вътрешно имитираха същите емоции. Никога не съм вярвала, че изпитват същите плътност и вълнение, когато разказват тези преживявания.