Смърт в облаците

— Не ща да слушам лъжи, а истината.

— Много добре. Аз досега говорих истината. Да, една жена дойде при мадам Жизел вечерта преди тя да замине за Англия. Показвате ми тези снимки и ме карате да кажа дали я разпознавам… Казах вече, зрението ми никак не е добро… Вече сте стъмваше… Не погледнах както трябва! Не мога да разпозная тази дама. И лице в лице да я видя, сигурно пак няма да я позная. Ето това е! Казвам го вече пети или шести път!

— И дори не можете да си спомните дали е била ниска или висока, руса или чернокоса, млада или стара? Трудно ми е да повярвам това!

Фурние говореше ядосано и с ирония.

— Ами тогава не вярвайте! Какво ме интересува? Хубава работа! Да се забъркаш с полицията! Срамувам се! Ако мадам Жизел не беше убита в самолет високо във въздуха, сигурно щяхте да кажете, че аз, Жорж, съм я отровил! Ето това е полицията!

Поаро предотврати поредния гневен отговор, като сложи ръка на лакътя на Фурние.

— Елате, приятелю — каза той. — Стомахът ни зове. Препоръчвам нещо обикновено, но хранително. Да кажем омлет с гъби, след това сирене по нормандски с червено вино. Какво да бъде виното?

Фурние погледна часовника си.

— Наистина. Часът е един. От приказки с това животно тук… — Той изгледа ядосано Жорж.

Поаро се усмихна окуражително на стареца.

— Значи можем да кажем, че безименната дама не е била нито висока, нито ниска, нито руса, нито чернокоса, нито слаба, нито дебела… Но има едно нещо, което ще можете да кажете… Беше ли шик?

— Шик? — възкликна Джордж доста стъписан.

— Получих нужния отговор — каза Поаро. — Била е шик. И имам чувството, че би изглеждала добре в бански костюм.

Жорж се втренчи в него.

— Бански костюм? Какво искате да кажете с този „бански костюм“?

— Просто ми хрумна. Една очарователна жена става още по-очарователна, когато е по бански костюм. Не сте ли съгласен? Вижте това.

Поаро подаде на стареца страницата, откъсната от списание „Скеч“.

Последва пауза. Възрастният човек се сепна едва забележимо.

— Съгласен сте, нали? — попита Поаро.

— Добре изглеждат тези двамата — измърмори старецът и върна страницата. — Ако бяха съвсем без дрехи, щеше да е горе-долу същото.

— А — каза Поаро, — това е защото напоследък сме открили колко полезно е слънцето за кожата. Плажното облекло е доста удобно.

Жорж се засмя пресипнало и се отдалечи, а Поаро и Фурние излязоха на огряната от слънцето улица.

По време на обяда — такъв, какъвто бе препоръчал Поаро — дребният белгиец извади малкия черен бележник.

Фурние се оживи, макар и да беше ядосан заради постъпката на Елиз. Поаро започна да го увещава:

— Но това е естествено! Съвсем естествено! Полицията? Това винаги плаши хората от този тип. Струва им се, че се забъркват кой знае в какво. Така е навсякъде, във всяка страна.

— Ето това е вашето предимство — отговори Фурние. — Един частен детектив може да измъкне много повече информация от свидетелите, отколкото който и да било полицай, използващ официалните си пълномощия. Но тази монета има и друга страна. Ние имаме досиета, разполагаме с цяла една огромна организация.