Смърт в облаците

— Наистина, понякога клиентите на мадам не бяха особено сговорчиви — съгласи се Елиз.

— Устройвали са скандали, така ли?

Прислужничката поклати глава.

— Не, грешите. Обикновено не те заплашваха. Те скимтяха, оплакваха се, мъчеха се да обяснят, че не са в състояние да платят… наистина имаше подобни неща.

В гласа й се долавяше съвсем неприкрито презрение.

— Някои от тях може би наистина не са били в състояние да платят — намеси се Поаро.

Елиз Грандие сви рамене.

— Не е изключено. Това си е техен проблем. Обикновено всички плащаха в края на краищата.

Сега в гласа й се появи задоволство.

— Мадам Жизел е била твърда жена — продължи Фурние.

— Мадам имаше право да бъде твърда.

— Не изпитвате ли съжаление към жертвите?

— Жертвите, жертвите… — повтори Елиз с нетърпение. — Вие не разбирате. А необходимо ли е да затънеш в дългове, да харчиш повече, отколкото можеш да спечелиш, да отидеш да вземеш заем и да се надяваш, че парите ще ти бъдат подарени? Това е невъзможно! Мадам винаги е била честна и справедлива. Даваше заеми и очакваше да й бъдат върнати. Така е почтено. Самата тя нямаше дългове и винаги е плащала навреме това, което е трябвало да плати. Никога не е пресрочвала никакви сметки. А когато казвате, че мадам е била твърда жена, мога да ви уверя, че това не е истина! Тя беше мила. Винаги подпомагаше „Сестрите на бедните“, когато са идвали. Даваше пари и на други благотворителни организации. Когато жената на Жорж, портиера, се разболя, мадам Жизел плати лечението й в болница.

Елиз замълча. Лицето й стана още по-червено и ядосано.

— Вие не разбирате — повтори тя. — Вие изобщо не можете да разберете мадам.

Фурние изчака докато премине възмущението й и продължи:

— Казахте, че клиентите на мадам винаги са й плащали в края на краищата. Знаехте ли какви средства използваше мадам Жизел, за да ги принуди?

Елиз сви рамене.

— Нищо не знам, мосю. Абсолютно нищо.

— Но изгорихте документите й?

— Изпълних нейното нареждане. Каза ми, че ако някога с нея се случи нещо, ако се разболее и умре някъде извън дома, трябва да унищожа цялата й документация.

— Тя се намираше в сейфа на долния етаж, така ли?

— Точно така. Документацията й беше там.

— В онзи сейф?

Елиз се зачерви още повече.

— Изпълних нареждането на мадам — каза тя още веднъж.

— Разбрах това — каза Поаро усмихнат. — Но документите не бяха в сейфа, нали? Този сейф е много стар. Всеки аматьор би могъл да го отвори без усилие. Тя е държала документите си другаде… може би в спалнята си?

Елиз остана мълчалива за момент и после отговори:

— Да, така е. Мадам винаги казваше, че държи документите си в сейфа, но в действителност всичко беше в спалнята й.

— Ще ни я покажете ли?

Елиз стана и двамата я последваха. Стаята беше доста голяма, но беше толкова препълнена с тежки стари мебели, че едва можеше да се минава свободно в празното пространство. В единият ъгъл имаше голям стар куфар. Елиз вдигна капака и извади отвътре старомодна сребриста рокля с копринена подплата. От вътрешната й страна имаше голям джоб.