Американски богове
- Автор: Гейман Нил Ричард
- Язык: болгарский
- Год: АСТ
- ISBN: 978-5-17-061257-4, 978-5-271-24799-6
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Американски богове». Краткое содержание книги:
— Не — отговори жената. — Не ми е студено. Това време е моето време: нощем се чувствам точно толкова добре, както риба в дълбока вода.
— Сигурно харесвате нощта — отбеляза Шадоу и съжали, че не се е сетил да каже нещо по-умно и дълбокомислено.
— Сестрите ми са от тяхното си време. Зора Утренняя е от изгрева. В някогашната ни родина се будеше, за да отвори портата и баща ни да мине през нея със своята… хм, забравих думата, нещо като кола, но с коне.
— Колесница ли?
— С колесницата. Баща ни излизаше с нея. А Зора Вечерняя му отваряше портата по мръкнало, когато той се връщаше при нас.
— А вие?
Тя не отговори. Устните й бяха пълни, но много бледи.
— Изобщо не съм виждала баща ни. Спях.
— Това болестно състояние ли е?
Жената не каза нищо. Дори и да вдигна рамене, го направи незабележимо.
— И така. Попитахте ме какво гледам.
— Голямата мечка.
Жената вдигна пръст и я посочи, а вятърът долепи нощницата до тялото й. За миг се видяха зърната на гърдите й, всяка издатинка по кръговете около тях, които се тъмнееха под белия памучен плат. Шадоу потрепери.
— Наричат я Колесницата на Один. И Голямата мечка. Там, откъдето идваме, вярваме, че към тези звезди е приковано нещо, не бог, но нещо като бог, нещо лошо. Избяга ли, ще изяде всичко. И има три сестри, които по цял ден и по цяла нощ трябва да наблюдават небето. Ако то, нещото в звездите, избяга, светът ще загине: пуф, й край.
— И хората вярват в това?
— Навремето. Много отдавна.
— И вие се взирахте, за да видите чудовището сред звездите?
— Нещо такова. Да.
Шадоу се усмихна. Помисли си, че ако не беше студът, щеше да реши, че сънува. Всичко беше като в сън.
— Мога ли да попитам на колко години сте? Сестрите ви изглеждат много по-възрастни.
Тя кимна.
— Аз съм най-малката. Зора Утренняя е родена сутринта, Зора Вечерняя — вечерта, а аз — в полунощ. Аз съм среднощната сестра: Зора Полуночная. Женен ли сте?
— Жена ми почина. Загина в автомобилна катастрофа. Вчера беше погребението й.
— Моите най-искрени съболезнования.
— Вчера през нощта дойде да ме види.
В мрака, на лунна светлина не му беше трудно да го каже — не му се стори толкова немислимо, както на дневна светлина.
— Попитахте ли я какво иска?
— Не. Всъщност не.
— Може би е трябвало. Това е най-умното нещо, което можеш да попиташ мъртвите. Понякога ти казват. Зора Вечерняя ми спомена, че сте играли на шашки с Чернобог.
— Да. Той спечели правото да ме удари по главата с тежък чук.
— Навремето са отвеждали хората високо в планината. На оброчищата. Размазвали им главите с камък. В прослава на Чернобог.
Шадоу се огледа. Не, бяха сами на покрива.
Зора Полуночная се засмя.
— Странно, няма го тук. Но и вие сте спечелили една игра. Чернобог може и да не ви нанесе удара, докато всичко това не приключи. Обеща да не го прави. А и вие ще усетите. Точно като кравите, които е избивал. Те винаги са се досещали. Иначе какъв е смисълът?
— Имам чувството, че се намирам в свят със своя си логика — сподели Шадоу. — Със свои правила. Както е насън — и в съня знаеш, че има правила, които не бива да нарушаваш. Дори и да не разбираш какво означават. Просто се съобразявам с тях, нали знаете?
— Знам — потвърди жената. Хвана го за ръката с ръка, която беше леденостудена. — Навремето ви е била дадена закрила. Било ви е дадено самото слънце. Но вече сте го загубили. Дали сте го. А закрилата, която мога да ви дам аз, е много по-слаба. Дъщерята, не бащата. Но всичко помага. Нали?
Леденият вятър развя бялата й коса около лицето й.
— Трябва ли да се бия с вас? Или да играя на шашки? — попита Шадоу.
— Не трябва дори да ме целувате — отвърна тя. — Просто вземете луната от мен.
— Как?
— Вземете луната.
— Не разбирам.
— Гледайте — подкани Зора Полуночная.
Вдигна лявата си ръка и я протегна пред луната така, сякаш я хвана с палец и показалец. После с едно-единствено плавно движение я дръпна. За миг на Шадоу му се стори, че е свалила луната от небето, после обаче видя, че луната пак си блести, а Зора Полуночная разтвори длан и му показа сребърен долар с изображение на Статуята на свободата — стискаше го между палеца и показалеца си.
— Направихте го красиво — отбеляза Шадоу. — Не видях кога сте скрили монетата в шепата си. И не разбирам как направихте това, последното.
— Не съм я крила в шепата си — възрази жената. — Взех я. И сега ви я давам, за да ви пази. Тази не я давайте на никого.
Сложи монетата в дясната му длан и натисна пръстите му да я обхванат. Монетата беше студена. Зора Полуночная се наведе напред, затвори с пръсти очите на Шадоу и го целуна леко по клепачите.