Колорадеца
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Колорадеца». Краткое содержание книги:
Един мъж е намерен мъртъв на остров до крайбрежието на Мейн. Трупът не е разпознат. Единствено упоритата работа на двама местни журналисти и един стажант по криминалистика довежда до откриване на следи. До разпознаването на мъртвеца изтича повече от година.
И това е само началото на мистерията. Защото колкото повече научават за мъжа и озадачаващите обстоятелства на смъртта му, толкова по-малко разбират. Дали това е невероятно престъпление? Или нещо още по-странно…
С привкус на „Малтийският сокол“ от Дашиъл Хамет и творчеството на Греъм Грийн, Стивън Кинг ни поднася трогателна и изненадваща история, чиято тема не е нищо друго освен природата на самата мистерия…
— И сте ударили на камък, нали?
— Позна — отвърна Винс и сега усмивката му изглеждаше по-скоро мрачна, отколкото лукава. — След затварянето на асансьорните врати в оназ денвърска сграда цялата таз работа не е нищо друго освен сенки, които не мож съвсем ги различи… и един труп. Три от четирите писти се оказаха пусти през април, напълно затворени, тъй че на всяка от тях е можел да кацне самолет, без никой да забележи. А четвъртата — там живееше една жена, Мейси Харингтън, с баща си и шейсетина мастии, та тя твърдеше, че никой не е бил кацал на тяхната писта от октомври седемдесет и девета до май осемдесета, ама вонеше на бъчва и се съмнявах, че помни какво се е случило седмица преди да разговарям с нея, камо ли преди година и половина.
— Ами баща й? — попита Стефани.
— Сляп като къртица и еднокрак — поясни Дейв. — Диабетик.
— Уф.
— Амчи да.
— Дай да оставим Джак и Мейси Харингтън — нетърпеливо рече Винс. — Когато става дума за Когън, не вярвам в Теорията за втория самолет повече, отколкото в Теорията за втория стрелец, когато става дума за Кенеди. Ако Когън го е чакала сола в Денвър, пък не виждам друга възможност, друга може да го е чакала на летището. И съм убеден в това.
— Обаче е също толкова неправдоподобно — възрази Дейв. Не говореше подигравателно, а печално.
— Тъй да е — невъзмутимо отвърна другият старец, — ама като се отървеш от невъзможното, останалото… ей ти го и кутрето, драпа по вратата да го пуснеш вътре.
— Може сам да е шофирал — замислено предположи стажантката.
— Кола под наем ли? — Дейв поклати глава. — Съмнявам се, миличка. Агенциите за коли под наем приемат само кредитни карти, а кредитните карти оставят документални следи.
— Освен туй — прибави Винс — Когън не е познавал пътищата в източен и крайбрежен Мейн. Доколкото успяхме да установим, никога през живота си не е идвал насам. Ти вече познаваш пътищата, Стефи: главното шосе е само едно, от Бангор до Елсуърт, но щом стигнеш там, имаш три-четири различни възможности, и човек отдалече, даже да е имал карта, все ще се обърка. Мисля, че Дейв е прав. Ако е възнамерявал да пътува с кола и е знаел, че няма да разполага с много време, Колорадеца трябва да е разполагал с шофьор, който го е чакал. И който е бил готов да приеме заплащане в брой, и да кара бързо, без да се изгуби.
Стефани се позамисли. Двамата старци я оставиха.
— Общо трима — накрая рече тя. — Вторият от които — пилот.
— Може би с втори пилот — тихо допълни Дейв. — Поне таквиз са правилата.
— Много е странно — заяви момичето.
Винс кимна и въздъхна.
— Не отричам.
— Така и не сте открили нито един от тях, нали?
— Да.
Стажантката отново се замисли, този път с наведена глава и смръщено чело. Двамата за пореден път не я прекъснаха. След около две минути тя вдигна поглед.
— Но защо? Какво може да е било толкова важно за Когън, че да положи такива усилия?
Винс Тийг и Дейв Боуи се спогледаха, после пак се обърнаха към нея.
— Виж, туй е сериозен въпрос — рече Винс.
— Сложен въпрос — рече Дейв.
— Главният въпрос — рече Винс.
— Естествено — потвърди Дейв. — Винаги е бил.
Винс, съвсем тихо:
— Не знаем, Стефани. Тъй и не узнахме.
Дейв, още по-тихо:
— В „Бостън Глоуб“ туй нямаше да им хареса. Да, хич.
17.
— Естествено ний не сме „Бостън Глоуб“ — призна Винс. — Не сме даже бангорският „Дейли Нюз“. Ама когато възрастен човек тотално излезе от релсите, Стефани, всеки журналист, от голям или малък вестник, търси конкретни причини. Няма значение дали в резултат са отровени повечето от участниците в пикник на методистката църква, или само мъжката половинка от семейството тихо е изчезнала една делнична заран, за да не я видят жива никога вече. Виж, засега няма значение къде се е озовал той, нито по какъв невероятен начин е успял да стигне там — кажи ми какви може да са причините за туй излизане от релсите. Изброявай ми ги, докато не видя да вдигнеш поне четири пръста във въздуха.
„Пак с учебна цел“ — помисли си тя и после си спомни нещо, което Винс почти мимоходом й беше казал преди месец: „За да успееш в новинарския бранш, не е зле да имаш мръсно подсъзнание, миличка“. Тогава тия думи й се бяха сторили странни, дори почти сенилни. Сега й се струваше, че ги разбира малко по-добре.