Жестоко и необичайно
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жестоко и необичайно». Краткое содержание книги:
За съжаление той говореше съвсем сериозно.
— Книгите могат да ми подскажат нещо за душевното й състояние преди смъртта — добавих аз.
— Няма проблеми. Ще наредя да проверят за отпечатъци и след това ще имаш книгите. И май няма да е зле да видим и онзи лист ей там — каза той и кимна към белия лист на леглото.
— Правилно — шеговито отбеляза Лусеро. — Може би е написала предсмъртното си писмо със симпатично мастило.
— Хайде — обърна се към мен Марино. — Ела да ти покажа някои неща.
Заведе ме във всекидневната, където имаше изкуствена елха, превита под тежестта на ярки украшения, омотана с лъскави гирлянди, сърмени нишки и жичките на лампичките. Близо до основата й имаше кутии с бонбони, соли за вана, стъклен буркан с нещо, което приличаше на ароматизиран чай, и керамичен еднорог с лъскави сини очи и позлатен рог. Пухкавият килим в златисто на пода ми подсказваше откъде идваха нишките, полепнали по чорапите на Дженифър Дейтън.
Марино извади от джоба си малко електрическо фенерче и клекна.
— Ела да видиш — каза ми той.
Приближих се и се наведох до него, лъчът на фенерчето освети тънките златисти нишки, набити в дебелия килим в основата на елхата.
— Когато дойдох тук, първата ми работа беше да видя дали има подаръци под елхата — рече Марино и изгаси фенерчето. — Явно ги е отворила рано. Опаковките и картичките са били изхвърлени направо в камината, Пълна е с пепел, има и парчета станиол, който не е изгорял. Дамата от отсрещната къща казва, че снощи, точно преди да се стъмни, е видяла да излиза пушек от комина.
— Тази съседка ли е повикала полицията?
— Да.
— Защо?
— Това още не ми е ясно. Ще трябва да поговоря с нея.
— Опитай се да разбереш и нещо за здравословното състояние на мъртвата, дали е имала психични проблеми и тъй нататък. Бих искала да знам името на лекаря й.
— След няколко минути ще отида отсреща. Можеш да дойдеш е мен и сама да я попиташ.
Помислих си за Луси, която ме чакаше вкъщи, и продължих да оглеждам наоколо. Върху килима в средата на стаята имаше малък квадратен отпечатък.
— И аз го забелязах — каза Марино. — Сякаш някой е донесъл стол тук, сигурно го е взел от трапезарията. Там около масата има четири стола. Краката им са с квадратна форма.
— Има и едно друго нещо, за което може би ще помислиш — изказах мислите си на глас. — Да провериш добре телефонния й секретар. Виж дали е бил включен на запис. Така ще разберем още нещо за нея.
— Добра идея.
Излязохме от всекидневната и минахме през малката трапезария, в която имаше дъбова маса и четири стола с прави облегалки. Плетеното килимче на дървения под изглеждаше ново или поне рядко бе стъпвано върху него.
— Вероятно най-много време е прекарвала в тази стая — каза Марино, когато прекосихме коридора и влязохме в нещо като кабинет.
Стаята бе претъпкана с всички дребни принадлежности, необходими за поддържането на един малък бизнес. Имаше и факс, който аз веднага огледах. Беше изключен. Оглеждах се наоколо и все повече се удивлявах. Персонален компютър, пощенски апарат, различни формуляри и пликове заемаха цялата маса и бюрото. Библиотечният шкаф бе пълен с енциклопедии, книги за парапсихологията и астрологията, за зодиакалните знаци, за източните и западните религии. Забелязах няколко различни превода на Библията, дузина счетоводни книги с изписани на гърба дати.
Наблизо имаше нещо като абонаментни формуляри и аз взех един. Срещу триста долара на година човек можеше да звъни по веднъж на ден и Дженифър Дейтън щеше да отдели до три минути на всеки, за да му направи хороскоп, „основаващ се на лични данни, включително и на разположението на планетите в момента на раждането“. Срещу още двеста долара годишно тя предлагаше и „седмичен гадател“. След като платеше таксата, абонатът получаваше карта с личен код, която бе валидна само в случай че плаща редовно.
— Какви боклуци — каза Марино.
— Предполагам, че е живяла сама.
— Засега така изглежда. Сама жена, която се занимава с такъв бизнес… прекрасен начин да привлече вниманието на някои.
— Марино, имаш ли представа колко телефонни линии има тук?
— Не. Защо?
Разказах му за онези странни обаждания, а той ме гледаше втренчено. Мускулчетата на долната му челюст започнаха да потрепват.
— Трябва да знам дали факсът и телефонът й са на една и съща линия — заключих аз.
— Боже господи!
— Ако е така и ако факсът й е бил включен онази нощ, когато набирах телефонния номер, изписан на екрана на устройството за идентифициране — продължих аз, — това ще ми обясни защо чух онези звуци.