Числа и съдби (Ключ към разбиране на миналото, настоящето и бъдещето)
- Автор: Александров А. Ф.
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИД «Рипол классик»
- ISBN: 10 954-754-078-5, 13 978-954-754-078-1
- Переводчик: Татяна Кузманова Балова
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Числа и съдби (Ключ към разбиране на миналото, настоящето и бъдещето)». Краткое содержание книги:
За да може човек да реши семейните противоречия, трябва да се абстрахира от личностните отношения, когато всичко се свежда само до търсенето на негативните качества на партньора. Трябва да разбере защо Природата му е създала подобна трудност в семейството — причината ще бъде в него, в неговата посредственост и спирането в собственото му развитие, и точно затова са възникнали проблемите. Ако искате да ги избегнете, трябва да намерите начин да се самоусъвършенствате, когато започнете да уважавате себе си, вашият партньор ще успее да види това усъвършенстване и да се стреми към вас.
Не бива да разглеждате конфликта тясно, трябва да разширите неговите причини до вселенски, световни мащаби и тогава процесът на взаимно преминаване между 1 и 8 ще се превърне в спирала, а не в кръг. Вие ще спрете разпадането на семейството или конфликта с родителите си, но само за определен момент, след което той отново ще възникне, но вече на ново ниво. Тогава ще трябва да направите по-големи целта и задачата пред себе си, за да можете отново да предизвикате уважение, и 8 няма да премине в конфликтни и «взривоопасни» 11, а ще се превърне в 11 — дейност и проява на нова роля за постигане на нова цел. Конфликт няма да има, ще настъпи нов етап от вашето усъвършенстване. И този процес ще продължава до безкрая, през целия ви живот. Други начини за възпиране и регулиране на взаимното преминаване на 1 и 8 няма. Не може да се възпита нравственост и почтеност въз основа на предишна, вече известна нравственост. Не може да се ограничава свободата на човек. Бащата може да е свещеник и безрезервно да вярва в Божественото начало и в Божествената чистота, но това не значи, че дъщеря му няма да стане проститутка, само защото той е бил свят човек, тази святост трябва да дава резултати. Ако бащата е свят в олтара, у дома му също трябва да има олтар и благоговейна святост пред бащата като пред представител на Бога на Земята. Но ако в храма той е свети отец, а у дома е «мъж под чехъл», който може да бъде наруган, потиснат, унизен и приеман несериозно, каква полза от такава святост? Тя се превръща в «работна, храмова святост» и поражда пълна безнравственост у дъщерята, която ще стане ярък представител на самия сатана и порока, за да докаже на баща си цялата слабост и фалш на неговата святост и вяра в Бога. Ще възникне противодействие между двете сили: ян-бащата, уверен в своята свята мисия, и ин-дъщерята, която се опитва да му докаже измамността на тази святост и божественост. Колкото повече бащата се старае в храма, толкова повече дъщерята ще затъва в греха. Изходът е само един: той трябва да се откаже от титлата «свят», щом не може да накара жена си и дъщеря си да приемат тази святост в семейството; или, ако истински вярва, трябва да постигне истинска вяра в Бога у жена си и дъщеря си, а за целта трябва да усъвършенства себе си в добродетелта и да стане за тях образец на истинска вяра. Други на чини да спре падението на дъщеря си няма.
И в този пример действа принципът на спиралата, когато човек трябва реално да доказва силата на вярата и духа, а не да разчита на натрупания опит и авторитета си пред енориашите — това не играе никаква роля в семейството, тъй като в семейството съществува по-фино и открито общуване, което енориашите не могат да видят.
Отношенията между 1 и 8 се градят върху правилото на «пясъчния часовник», който свидетелства за непрекъснатото взаимно преминаване на тези цифри една в друга. Съществуват две насоки на тези преминавания.
1. Деградация — движение от преход към преход по спирала, която се свива и се стреми да се превърне в точка, което означава пълно спиране в развитието и разчитане на силата на властта, парите, положението, авторитета, страха.
2. Развитие — движение от преход към преход по разширяваща се спирала, когато човек си казва истината (8), че отново е спрял развитието си. Тогава той открива в себе си сили и мъжество (11), за да се промени, да се застави да напредне, да достигне нови цели, като предизвика самоуважение и уважението на околните.
В това развитие парите, връзките, властта и кариерата не помагат. От значение са само общочовешките ценности: знанията, творчеството, красотата, талантът. За да разберете, че е така, отговорете на лесния въпрос: «Кой е бил министър на финансите, културата или друго ведомство по времето на А. С. Пушкин?» Няма съмнение, че почти никой освен специалистите по история няма да може да отговори на този въпрос. Хората, които са се смятали приживе за «управляващи човешките съдби», не остават в човешката памет. Ценен е само талантът. Мнозина не биха могли да назоват дори името на царя, по време на който е творил великият поет. Има смисъл да се замислим за величието на човека и да заменим лъжливите ценности — власт и пари — с истински: талант, стремеж към усъвършенстване на света. Защото Петър I не случайно е останал в паметта на всички руснаци — той се е стремил не към собствена слава, а към слава за Отечеството, към разцвета на Русия. Точно по тези качества трябва да търсим президент, а не по неговите амбиции и обещания. Критерий за един държавен ръководител са искреността и правдивостта във властта и целите.