Числа и съдби (Ключ към разбиране на миналото, настоящето и бъдещето)

1. Взаимно допълване и единство, когато противоположностите не могат една без друга, което прави съществуването на всяка една от тях необходимост за съществуването на другата. Както няма понятие «горе» без «долу» или «дясно» без «ляво», така не съществува понятието «добро» и «търпи мост» без «жестокост» и «властолюбив», дългът към родителите и близките влиза в противоречие с шантажа и високомерието. Нито една от тези двойки противоположности не може без своя двойник. Изпълнявайки родителския си дълг, човек може да стане пълен егоист към жена си и приятелите си; защитавайки правдата, може да прояви извънредна жестокост и безразличие към своя враг; проявявайки съжаление и търпимост към сиромаха, неочаквано може да стигне до омраза и желание да отмъсти на онзи, който паразитира върху съжалението на другите. Точно в това се изразява единството и взаимното допълване на 1 и 8 в ежедневието.

2. Борба и взаимно потискане — едното качество се стреми да потисне другото, да влезе в единоборство с него, стреми се да го изтреби напълно, без остатък, за да може изцяло да завладее силата и възможностите му. Балонът, пълен с горещ въздух, се устремява нагоре, като напълно игнорира притеглянето, и се стреми да напусне земята завинаги; падащият от скалата камък се стреми към нейното подножие, като буквално помита по пътя си всичко, което може да му попречи да падне. Човек, който притежава ярост и сила, неочаквано започва да съзнава натрупаните в него яд и ярост, плаши се от собствената си опасност и полага всички усилия, за да се възпре, да се успокои и да постигне уравновесеност. Това особено ярко се изразява, когато омразата и злобата са насочени против него самия, тогава той се стреми да се отърве от себе си (желание да се самоубие), но страхът го парализира и тогава той стига до пълно безволие и в такъв момент става абсолютно безсилен и не е способен да се самоубие. Обикновено в него не възниква желание за втори опит да посегне на живота си, защото при тази стъпка той става безволев, извършва се взаимно потискане на волята от чувството за търпимост и страданието, които е преживял.

Ето един обратен пример: слаб и безволев човек, принуден да търпи по-силен и властен до себе си, да понася унижения и оскърбления, неочаквано придобива силна воля, решимост и доблест, смесена с натрупаната злоба и обида. Той се втурва на решителен дуел с този, който го унижава. В такъв момент е способен не само да скъса отношенията, но и да убие, което често се случва в семейства, където един от съпрузите или децата е изцяло потиснат. Ако в такъв върховен момент човек не може да се освободи, тогава той ще се превърне в напълно безропотен роб, неспособен повече да отстоява своята независимост. Така случилото се с него говори за двойна потиснатост: отначало волята прави опит напълно да потисне търпимостта, но в резултат на редица причини (слабо здраве или енергия) не успява да го завърши и настъпва обратният ефект, когато търпимостта и готовността за страдание превишава резервите от воля. Тогава човек губи чувството си за собствено достойнство и гордост — той става вечен роб, който не познава унижението и търпи всичко. Ако обаче неговият бунт стигне до набелязаната цел и човекът стигне до свободата, в по-нататъшния си живот той никога вече няма да стане роб. Така неговата търпимост и страдания са напълно потиснати от силата на волята и желанието за свобода: той става бунтар и не признава чужда власт, щом тя е свързана с неговото унижаване. Въз основа на това свойство всички мъже и жени, които са се освободили от семейния план, къде то са били угнетявани и унижавани, лесно късат новите си семейни връзки, ако възникне повторен опит личността им да бъде потисната. Възниква практика от много семейства, до като не бъде намерено онова, в което човекът бива приет като лидер.