Числа и съдби (Ключ към разбиране на миналото, настоящето и бъдещето)

3. Взаимно преминаване — едното качество постепенно се превръща в своята противоположност. Вземате в ръцете си един камък и го хвърляте нагоре: той се стреми да полети нагоре, сякаш от камък се превръща в птица — това е постепенно преминаване от ин (заземеност и инертност) в ян (стремеж нагоре, движение и свобода на полета). Камъкът стига до върховата точка на издигането си и преходът е завършен докрай, тъй като в горната точка на своя полет той е безтегловен и няма инертност, той буквално виси във въздуха. Минава част от секундата и той отново полита надолу, сякаш не е имало нито полет, нито безтегловност, нито свобода. Започва обратното преминаване на ян в ин, което окончателно свършва на земята, където камъкът пада и става част от ин на земята. Точно така се държи и човек. Да предположим, че му липсва воля, за да може самостоятелно да напредне към целта, но възникват благоприятни обстоятелства и той започва своето движение към собственото си развитие, насочва се към целта и дори я постига. Наглед всичко вече е наред (но това не е съвсем така). Щом целта бъде постигната, той отново преминава в обичайното за него безволево състояние, като се утешава с постигнатия резултат и се превръща в безволев човек, който отново се нуждае от «външен теглич», без кой то е неспособен да се движи напред. Ако такъв «теглич» има, всичко може да се повтори и да тръгне по една своеобразна синусоида: излитане и падане. Това е свойството на взаимно то преминаване.

4. Взаимно пораждане или взаимна обусловеност — странно и тайнствено качество на противоположностите, които като матрьошки се намират една в друга, пораждайки собствената си противоположност от собственото си могъщество. Само при максимална сила на едно качество и пълна потиснатост на друго ненадейно възниква и стремително, до окончателното преминаване се засилва потиснатото качество. Камъкът, който се намира на ръба на пропастта, постепенно се покрива с мъх, където се трупа пясък, превръщаш се в плът на самия камък. По този начин се увеличава и нараства силата ин на камъка. Идва момент, когато неговият ин достига до максимума в стремежа си надолу към подножието на хълма — камъкът се откъсва от скалата, която вече няма сили да издържа на неговия натиск. За почва преминаване на ин в ян, когато камъкът става подвижен и сякаш никоя сила не може да спре неговото движение, а това е вече върхът на ян (движението). Но колкото по-бързо се движи камъкът, толкова по-скоро завършва неговият ян-стадий, тъй като щом стигне до дъното, той отново ляга като мъртъв товар на стадия ин.