Сакатият бог

Слугинята й се засуети да напълни отново лулата й.

— Сигурна ли си за датата? — попита Фелаш.

— Да, ваше височество.

— Хм, сигурно би трябвало да съм възбудена. Стигнах до петнайсетата си година, нека се веят знамената. Не че се вее нещо наоколо. — Затвори за миг очи, след това ги отвори и примига. — Вълнение ли беше това?

— Нищо не усетих, ваше височество.

— Горещината е това, което не одобрявам. Разсейва. Шепне за тленност, вдъхва едновременно униние и странно нетърпение. Казвам си, ако скоро ще умирам, нека просто да се свършва.

— Лека конгестия, ваше височество.

— А болките в кръста?

— Обездвиженост.

— Сухото гърло?

— Алергии.

— Всички тези болежки навсякъде?

— Ваше височество — попита слугинята, — има ли моменти, когато всички тези симптоми изчезват?

— Хмм. Оргазъм. Или ако, ъъ, изведнъж се окажа заета с нещо.

Слугинята разпали наргилето и подаде мундщука на принцесата.

Фелаш изгледа накриво сребърната тръбичка.

— Кога започнах с това?

— С ръждивеца ли, ваше височество? Бяхте на шест.

— И защо, казваш?

— Иначе щяхте да си издъвчете ноктите, ваше височество.

— Ах, да, детските навици. Благодаря на боговете, че съм излекувана. Е, смяташ ли, че мога да рискувам да изляза на палубата? Кълна се, че усетих вълнение преди малко, което трябва да вдъхва оптимизъм.

— Положението е бедствено — каза слугинята. — Екипажът е изтощен от работата на помпите, а все още се накланяме лошо. Никаква суша не се вижда и безветрието е пълно. Рискът да потънем е много голям.

— Нямахме никакъв избор, нали?

— Капитанът и първият помощник не са съгласни с тази преценка, ваше височество. Загубихме няколко души, едва плаваме…

— Маел е виновен — отсече Фелаш. — Не знаехме, че кучият син е толкова гладен.

— Ваше височество, никога преди не сме сключвали такава сделка с Древен бог…

— И никога повече! Но майка ми чу, нали? Чу. Как може това да не си заслужава жертвите?

Слугинята не отвърна нищо. Седна и се отпусна в съзерцателна поза.

Фелаш я изгледа с присвити очи.

— Чудесно. Мненията се различават. Е, успяха ли най-после да надделеят по-благоразумните глави?

— Не мога да кажа, ваше височество. Дали да…

— Не. Както каза, движението няма да ми помогне. Избери ми подходящо облекло, нещо удобно и по-представително в същото време, като за зрялата ми възраст. Петнайсет! Богове, хлъзгането надолу започна!