Безизходица

Заплува бруст със затворени очи. Във водата всичките й тревоги изчезваха. Нямаше вбесени началници, нито стрес, и със сигурност никакви мъртви момичета и момчета.

В детството й, в дома й във Вирджиния, родителите й имаха басейн. Тя киснеше в него през цялото лято — от шест, докато навърши десет години. Любимата й игра бе да се прави на русалка. Затваряше очи и протягаше ръка в очакване на прегръдката с любимия си принц, за да я отведе в изгубеното й царство.

Когато минута по-късно започна да не й достига въздух, Емили си спомни, че Челси Скинър е била спасител на плажа.

Изскочи на повърхността и заплува както всеки друг път. Обикновено няколко дължини в басейна се оказваха достатъчни, за да й се проясни умът, но сега, дори след петата, не можеше да престане да мисли за случая. Навярно нямаше да успее да си го избие от главата дори и ако преплува Ламанша.

До края на работната среща на екипа от полицейската лаборатория още не бяха готови с резултатите от аутопсията на Челси. Майк й спомена, че се наложило с флекс да срежат отгоре корпуса на хладилника, за да извадят тялото.

Имаше нещо смущаващо около този престъпник. Емили знаеше, че повечето серийни убийци по всякакъв начин се опитват да избегнат вниманието на публиката. А този тип сякаш изпитваше удоволствие от известността. Като че ли искаше да им натрие носовете с това, което вършеше.

Какво бе казал той? Предай поздравите ми на нейното майче. Дори и за един хищен социопат безчувствеността и арогантността му бяха умопобъркващи. Този тип не беше просто самоуверен. Беше прекалено нагъл, може би защото се справяше с всичко много ловко — досега бе допуснал само една грешка, позволявайки да го види уличен доставчик на наркотици.

След като преплува двайсет дължини, Емили Паркър се прибра в стаята си и позвъни у дома си.

— Как е тя? — попита тя брат си.

— Това, което ще ти кажа, ще ти хареса, Ем. Днес един от съучениците на Оливия чул как учителят я нарекъл Оливия Жаклин и оттогава, през цялата сутрин, я наричал само О’Джей Паркър8.

— Малък негодник — възмути се Емили.

— Не, почакай — каза брат й през смях. — Името на момчето било Брайън Кевин Съливан, затова Оливия го нарекла Би Кей Съливан. Сега всички в класа го наричат само Бъргър Кинг Съливан. Как ти се струва? Според мен Бъргър Кинг ще се позамисли, когато отново иска да се закача с нашата Оливия.

Емили не успя да се сдържи и се засмя.

— Къде е тя сега?

— В леглото. Легна си заедно с куклата „Моята близначка“, така че в леглото е малко тясно. Искаше да ти напомня, че магазинът „Американско момиче“ се намира на Пето Авеню. И да не забравиш да поздравиш Елоиз в хотел „Плаза“.

— Обещавам — прошепна Емили. Олекна й на сърцето. Обзе я чувството, от което толкова се нуждаеше. — Ти си най-добрият вуйчо на света, Том.

— Не забравяй, че съм и най-добрият брат — допълни той. — И да се пазиш.

Тя затвори телефона и видя, че някой й бе изпратил съобщение. Изслуша продиктуваното от Майк и веднага му позвъни.