Жените на Цезар (Част II: Весталките)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жените на Цезар (Част II: Весталките)». Краткое содержание книги:
Гай Цетег пристигна пръв. Изглеждаше разтревожен и се оглеждаше с недоверие край себе си. Скоро след него се появиха Статилий и Габиний Капитон, придружени от Помптин. Лентул Сура се забави най-дълго, но накрая и той се появи на вратата с изражение на дълбока досада.
— Цицероне, този път прекаляваш! — извика той, преди да е погледнал останалите. Но дори когато ги видя, не се изненада особено.
— Запознай се с приятелите си, Лентуле — подкани го Цицерон.
Някой изведнъж затропа по входната врата. Облечени в ризници заради нощната си експедиция, Помптин и Флак извадиха мечовете си.
— Отвори, Тироне! — нареди Цицерон.
Но не бяха убийци, а сенаторите Катул, Крас, Курион, Мамерк и Вация.
— Повикаха ни на извънредно заседание в храма на Съгласието — обясни Катул, — но решихме, че ще е най-добре преди това да се отбием у първия консул.
— Добре сте дошли — зарадва се Цицерон.
— Какво става? — попита Крас и огледа заговорниците.
Докато Цицерон обясняваше, отново се потропа, след което къщата се изпълни с любопитни сенатори.
— Как се разнасят слуховете в Рим! — възкликна Цицерон, но очевидно не можеше да си намери място от радост.
Най-накрая, след като всички се наместиха, консулът можеше да се захване с работа. Разказа на всички за премеждията на алоброгите, за клопката на Мулвиевия мост и показа за доказателство писмата.
— Вследствие на което — заключи Цицерон — Публий Корнелий Лентул Сура, Гай Корнелий Цетег, Публий Габиний Капитон и Луций Статилий, поставям ви под стража до пълното изясняване на участието ви в заговора на Луций Сергий Катилина. — Цицерон се обърна към Мамерк: — Принцепс Сенатус, предавам ти на съхранение тези три свитъка и те моля да не разчупваш печатите преди заседанието на Сената в храма на Съгласието. Тогава ще бъде твой дълг като лидер на Сената да прочетеш на глас съдържанието им. — След което показа на всички четвъртото писмо. — Това писмо ще отворя тук, пред вас, пред погледите на всички ви. Ако то компрометира с нещо претора Лентул Сура, нищо няма да ни спре да продължим с разследването. Ако ли пък съдържанието му не е от престъпен характер, ще трябва заедно да решим какво да правим с останалите три свитъка преди заседанието на Сената.
— Давай, Марк Тулий — подкани го Мамерк, който се чувстваше като в кошмар. Не можеше да повярва, че Лентул Сура, веднъж консул и два пъти претор, може да е замесен в заговора.
Колко приятно е да си център на всеобщото внимание, и то посред такава запомняща се драма! С почти театрални жестове, присъщи на характера му, Цицерон най-напред позволи на присъстващите да се уверят, че печатът е на Лентул Сура, след което го строши. Сякаш мина цяла вечност, докато разгъне свитъка, погледне съдържанието му, прочете текста и го осмисли. Най-накрая консулът зачете на глас:
Луций Сергий, умолявам те да промениш плановете си. Знам, че не искаш да позориш своето начинание с армия от роби, но повярвай ми, че ако допуснеш роби в редовете на войската си, тя ще се превърне в лавина, способна да помете всичко пред себе си за няколко дни. Силите, които Рим може да изпрати срещу теб, са четири легиона: по един на Марций Рекс и Метел Кретик и два под командването на онзи сънливец Хибрида.
Било е предречено, че трима Корнелии ще управляват Рим, и знам, че третият Корнелий съм аз. Знам, че твоето име, Сергий, е по-старо от моето, но ти вече даде да се разбере, че предпочиташ да управляваш Етрурия, отколкото Рим. В такъв случай преосмисли своето отношение към робите. Аз съм за тяхното приемане в армията ни, моля те, и ти дай своето съгласие.
Цицерон завърши посред дълбоко мълчание.
Най-накрая Катул гневно извика:
— Лентул Сура, с теб е свършено! Да ти пикая и на името!
— Мисля — предложи Мамерк, — че ще е добре да отвориш и свитъците още сега, Марк Тулий.
— Да, и да позволя на Катон пак да ме обвини, че си играя с доказателства, принадлежащи на държавата! — Цицерон отвори широко очи. — Не, Мамерк, писмата си остават запечатани. Не искам да ядосвам нашия скъп Катон, дори да сме в пълното си право да отворим писмата!
Преторът Гай Сулпиций също присъстваше, отбеляза със задоволство Цицерон. Добре! И той щеше да получи задача, да не изглежда, че Цицерон си има любимци.
— Гай Сулпиций, би ли посетил домовете на Лентул Сура, Цетег, Габиний и Статилий, за да провериш не са ли скрити в тях оръжия? Вземи със себе си доброволците на Помптин, след което ги остави да претърсят къщите на Порций Лека, а също на Цепарий, Луций Касий, този Волтурций, дето го виждаш в стаята, и някой си Луций Тарквиний. Бих предложил хората ти да продължат с търсенето у заговорниците — сенатори дори след твоето тръгване, защото присъствието ти ще е необходимо в Сената. На заседанието ще ми съобщиш какво си намерил.