Жените на Цезар (Част II: Весталките)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жените на Цезар (Част II: Весталките)». Краткое содержание книги:
— Ами това, че присъствието на придружителя ще ги принуди да напуснат Рим тайно, и то посред нощ — обясни Цицерон.
— Задължително ли е да заминат посред нощ?
— Задължително е, Квинт Фабий, повярвай ми! Ще поставя хора от двете страни на Мулвиевия мост, през нощта няма да ги види никой. Когато алоброгите и техният водач се окажат на моста, моите хора ще скочат отгоре им. Най-после ще разполагаме с доказателства — писмата.
— Ама нали няма да сториш нищо лошо на алоброгите? — попита Санга, който се тревожеше какво ще стане, след като хората на Цицерон „скочат“.
— Разбира се, че няма! Те са част от плана и от теб се иска да им обясниш в никакъв случай да не се съпротивляват. Няма да е лошо Брог да настоява да носи писмата у себе си, а другите да го наобиколят за всеки случай — да не би заговорникът да понечи да унищожи доказателствата. — Цицерон изгледа строго Фабий Санга. — Ясно ли е всичко, Квинт Фабий? Ще запомниш ли всичко, без да оплетеш конците?
— Абе я повтори отначало.
Цицерон въздъхна и започна наново.
До вечерта Цицерон научи от Санга, че Брог и неговите алоброги са се сдобили с три писма — от Лентул Сура, Гай Цетег и Луций Статилий. Когато поискали писмо и от Луций Касий, той отказал и изглеждал доста неспокоен. Дали според Цицерон три писма били достатъчни?
Достатъчни бяха! Цицерон буквално тичаше по улицата.
И така, през нощта малка група конници напусна Рим по Вия Лата, която след Марсово поле се вливаше във Фламиниевия път, водещ на север и пресичащ Тибър при Мулвиевия мост. Заедно с Брог и съплеменниците му пътуваха техният водач, Тит Волтурций от Кротон, а също някой си Луций Тарквиний и конникът Марк Цепарий.
Всичко вървеше добре до мига, в който групата стигна Мулвиевия мост около четири часа преди изгрев-слънце и пое по каменния паваж. Щом и последният кон изчатка с копитата си по моста, преторът Флак в южния край даде знак с лампата си на претора Помптин в северния край; двамата претори, придружени от по стотина въоръжени доброволци, блокираха моста от двете му страни и се спуснаха срещу заговорниците. Марк Цепарий извади меч и се опита да се защити, но Волтурций веднага се предаде, а Тарквиний, добър плувец, скочи от моста в непрогледните води на Тибър. Алоброгите стояха настрана и не смееха да помръднат. Всеки държеше здраво юздите на коня си, а Брог пазеше някой да не открадне писмата от торбата, вързана за колана му.
Когато Помптин, Валерий Флак, алоброгите, Волтурций и Цепарий пристигнаха в дома на Цицерон, той ги очакваше. Чакаше и Фабий Санга: той можеше и да не е много интелигентен, но беше изключително почтен с клиентите си.
— Носиш ли писмата, Брог? — попита Фабий.
— Нося четири писма — похвали се Брог и отвори торбата: вътре носеше три тънки свитъка и още едно, малко писмо, сгънато и запечатано в края.
— Четири значи? — зарадва се Цицерон. — Луций Касий е променил решението си?
— Не, Марк Тулий. Доколкото разбрах, четвъртото писмо е лична кореспонденция от претора Сура до Катилина.
— Помптине — изправи се от мястото си Цицерон, — ще отидеш до домовете на Публий Корнелий Лентул Сура, Гай Корнелий Цетег, Публий Габиний Капитон и Луций Статилий. Що поискаш веднага да се явят в дома ми, но няма да им казваш защо, ясно ли е? Вземи със себе си охрана.
Помптин кимна тържествено; събитията от тази нощ му се струваха като някакъв сън, той сякаш още не беше осъзнал какво точно се е случило на моста.
— Флак, искам да останеш в качеството на свидетел — рече Цицерон на другия претор. — Но нека твоите доброволци заемат позиции край храма на Съгласието. Щом свърша всичко тук, смятам да свикам заседание на Сената там.
Всички го наблюдаваха, включително, забеляза Цицерон с известна досада, Теренция, застанала в единия ъгъл. Но пък защо не? Тя беше с него през цялото това време; беше заслужила място на задните редове на театъра. След като помисли малко, той отпрати алоброгите (без Брог) в трапезарията, където им поднесоха храна и вино. Консулът, Брог, Санга и Валерий Флак останаха в кабинета да чакат Помптин и всички онези, които трябваше да повика. Волтурций не представляваше опасност — той се беше скрил в единия ъгъл и жално хлипаше, но Цепарий беше опасен, затова най-накрая Цицерон го заключи в един долап и за сетен път си пожела в Рим да се изгради някакво място, където такива като него да могат да стоят под охрана.
— Истината е — успокои го Луций Валерий Флак, след като завъртя ключа на долапа, — че този импровизиран затвор е доста по-сигурен от Лаутумиите.