Момичета с броеници
- Автор: Монтанари Ричард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Момичета с броеници». Краткое содержание книги:
— Сещате ли се за нещо друго, което може да ни е от полза?
Клер помисли няколко секунди.
— За нищо не се сещам — каза. — Съжалявам.
— Благодаря ви много, все пак — рече Джесика. — Много ни помагате.
— Някак си ми е трудно да си представя, че… вече я няма — каза Клер. — Толкова млада беше.
Същата мисъл измъчваше Джесика от сутринта. И сега не знаеше как да отговори. Каквото и да кажеше, нито щеше да е утеха, нито щеше да е достатъчно. Събра нещата си и погледна часовника. Трябваше да се връща в Северна Филаделфия.
— Закъснявате ли? — попита Клер иронично, но и строго. Тон, до болка познат на Джесика.
Усмихна се. Клер Стендал наистина я помнеше. На младини Джесика вечно закъсняваше.
— Има опасност да остана без обяд.
— Защо не грабнете някой сандвич от столовата?
Идеята никак не е лоша, мина й през ум на Джесика. Докато учеше в гимназията бе една от малкото особнячки, които наистина харесваха храната в стола. Набра кураж и попита:
— Qu’est–ce que vous… proposez?
Ако не бъркаше — а искрено се надяваше да е налучкала, — въпросът й следваше да гласи: Вие какво предлагате?
По лицето на бившата си учителка по френски разбра, че не е сгрешила. Достатъчно вярно на гимназиален френски поне.
— Много добре, мадмоазел Джовани — засмя се щедро Клер.
— Merci.
— Avec plaisir — отвърна Клер. — Хамбургерите и сега си ги бива.
Гардеробчето на Теса бе само през шест от едновремешното на Джесика. За миг Джесика изпита изкушението да пробва дали старата комбинация на ключалката още действа.
Докато самата тя учеше в „Назарийн“, гардеробчето на Теса се заемаше от Джанет Стефани, редакторката на алтернативния училищен вестник и номер едно пушачка на хашиш. Нямаше да се изненада, ако намереше вътре червено пластмасово наргиле и поне няколко джойнта. Наместо това завари отражението на последния училищен ден на Теса Уелс, животът й такъв, какъвто го бе оставила.
На закачалката висеше горнище от анцуг с качулка и емблемата на гимназията заедно с нещо, наподобяващо домашно плетен шал. На куката бе окачена пластмасова качулка-дъждобран. На горния стелаж бе чистият и старателно сгънат спортен екип на Теса. Под тях имаше малка купчинка с партитури. От вътрешната страна на вратата, където повечето момичета налепят купища снимки, Теса държеше календар с котета. Листата за предходните месеци бяха откъсната. Дните бяха зачертани, включително и последният четвъртък.
Джесика сравни учебниците в гардеробчето с програмата за деня на Теса, с която се бе сдобила от канцеларията. Липсваха два учебника — по биология и алгебра втора част. Ако ги е занесла у дома, за да учи през уикенда, най-вероятно ги е носела със себе си, когато е излязла от къщи в понеделник сутринта.
Защо не ги бяха намерили?
Прехвърли набързо страниците на останалите учебници на Теса. В този по средства за информация бе пъхната програма на занятията, напечатана на страстно розова хартия. В учебника по богословие „Основи на католическото християнство“ намери две разписки от химическо чистене. В останалите — нищо. Никакви лични бележки, писма, нито снимки.
Най-отдолу стоеше чифт високи до под коленете гумени ботуши. Понечи да затвори гардеробчето, но й хрумна да провери дали са празни. В левия нямаше нищо, но когато обърна десния, нещо падна върху полирания дървен под.
Малък дневник, подвързан с украсена с варак кожа.
Джесика изяде хамбургера още на паркинга, докато четеше дневника на Теса.
Записките бяха кратки, понякога прескачаха цели седмици. Явно Теса не е изпитвала неистово желание да предаде на листа всяка своя мисъл, чувство, емоция или взаимодействие.
Като цяло впечатлението, което създаваше, бе за едно тъжно момиче, запознато най-вече с горчивата срана на живота. Упоменаваше, че е гледала документален филм за трима младежи, които — според нея, а и според създателите на филма — са били неправилно осъдени за някакво убийство в Уест Мемфис, Тенеси. Едно от по-дългите вписвания се отнасяше до страданията на гладуващите деца в Апалачите44. Внесла бе двайсет долара към програмата „Втора жътва“45. Имаше и няколко упоменавания на Шон Бренън.
„Къде сбърках? — питаше се Теса. — Защо не се обаждаш?“
44
Най-старата планинска верига в Северна Америка. — Б.пр.
45
Най-голямата американска организация за подпомагане на гладуващите в самите САЩ. — Б.пр.