Морелси
- Автор: Миевил Чайна
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Морелси». Краткое содержание книги:
Колоритни герои обитават страниците — сред тях едно „кърваво момче“, чиито авантюри оформят гръбнака на повествованието; странни брат и сестра, решени да доведат докрай незавършеното пътешествие на родителите си към митичната начална железопътна линия, от която започва морето от релси; еднорък капитан, безмилостно преследващ своя блян — огромния, почти бял кърт, известен като Джак Присмехулника…
Морелси е алтернативна версия на великия Моби Дик на Херман Мелвил и навява асоциации както с приключенските класики на Робърт Луис Стивънсън, така и с научнофантастични еталони като Дюн на Франк Хърбърт. Тя е и пленителен разказ, преливащ от чудеса и странни ужаси, в който вилнеят пирати и мародери, извършват се зверства и чудеса, смайват ни стил и въображение.
Ах, помисли си Шам. Блестящо! Трус бе изпаднал в захлас. Воам — заинтригуван. Шам — развеселен, впечатлен и ядосан, всичкото това едновременно.
— Отдавна ли го очаквахте? — прошепна Воам на една жена до него.
— Аз идвам за всички добри философии — отвърна тя. — Порът на Невъзмездието на капитан Ген; Жорбал и Къртоплъховете на излишъка от знания; и Нафи. Разбира се. Нафи и Джак Присмехулника, Многозначният кърт.
— Каква е тогава нейната философия? — попита Шам.
— Ти не слушаш ли? Джак Присмехулника означава всичко.
Шам слушаше как неговият капитан описва срещите и разминаванията си с плячката, която тя преследваше години наред и която символизираше всичко, което някой някога би могъл да си представи.
— Този подземник — въплъщение на значения, е поглъщал моята плът и кръв — каза тя, размахала своята сложно устроена, великолепна ръка. — Насмешка, която ме предизвиква аз на свой ред да го погълна!
И точно тогава Нафи погледна право в Шам. Право в него, в очите. Тя млъкна само за частица от секундата. Толкова за кратко, че никой освен него да не го забележи. Той приглади непокорната си коса, изчервен от смущение, и извърна очи.
„Знам какво искам да направя — помисли си той. — Искам да се добера до Манихики, каквото и да си мисли капитанката. Онова момче и онова момиче заслужават да узнаят какво се е случило.“
Той отново погледна Нафи, представи си я как се носи по възли и из най-безумни плетеници от релси, как връхлита върху своята философия, зъбатия великан Джак Присмехулника.
„Какво ще прави тя, ако го хване?“ — помисли си Шам.
Двайсет и едно
Хората са искали да разказват още по времето, когато сме започнали да чукаме камъни един в друг и да се чудим на огъня. Разкази ще има, докато още е останал някой от нас, докато звездите догорят една по една като загасени лампи.
Някои от тези истории сами повествуват за разказване на други. Странно развлечение. Привидно излишно, или е лесно да се загубиш в него, като картина, съдържаща по-малко изображение на самата себе си, което на свой ред съдържа… и тъй нататък. Подобни феномени си имат приятно чуждоезично название: те се наричат mise-en-abyme2.
Току-що ни разказаха история за една история. Разкажете я и вие отново и ще се роди разказ за разказ в разказа, и вие също ще поемете на път към това abytne. Което е бездна.
През първите дни след завръщането му в Стрегай Шам го очакваха много разкази, някои от тях — за разкази.
Двайсет и две
Странно беше тракането на колела да не диктува дните. Краката му да не се огъват и изправят с безсъзнателната вещина на железничаря, в такт с лашкането. Фремло не лекуваше пациенти на сушата и затова задълженията на Шам се изчерпваха с метене, чистене, тичане сегиз-тогиз по поръчки, вдигането на твърде рядко звънящия телефон — а после се измъкваше, не точно с изричното му позволение, но и без да среща възражения. Хукваше покрай пешеходци и коне, теглещи каруци, покрай бибипкането на малкото електромобили, които пълзяха из гъмжилото по улиците, за да се събере с други чираци от Стрегай, откраднали си свободни мигове от работата като помощник-готвачи, писари, портиери, щавачи на кожи и електротехници и художници, младежи, обучаващи се на всякакви занаяти.
Мнозина от тези, с които пътищата му се пресичаха по все същите стари маршрути, преди изобщо не биха го заговорили. Въпреки че се бяха обучавали съвместно години наред, той ги познаваше по-малко от другарите си от влака. и сега не се беше ошлайфал кой знае колко в сравнение с училище. Но сега той беше пътешественик, който е излизал в чужбина и се е върнал, а това означаваше, че има истории за разказване. Той разказа на Тимон, Шикаста и Бурбо за къртоплъховете и за големия южен кърт. и те слушаха, макар сега, когато не разказваше на собствените си братовчеди, неговият разказ да бе колеблив. Насърчен от вниманието, Шам представи на слушателите си своя прилеп. Това реши нещата.
Бяха временна банда — влачеха се по покривите на индустриалната зона в Стрегай, дюдюкаха и трошаха прозорци в опустели зали, флиртуваха и се заяждаха, Дейби кръжеше край тях, обзет от любопитство, щъкаше из гората от извеждащи дим и пара комини. Наблюдаваха алъш-вериша по пазарите на най-оживените улици в благоденстващите градски квартали и на други места, влизаха в изоставени складове и си устройваха биваци в студените котли на неизползваеми пещи.
Понякога си говореха и за останки.
2
Буквално от френски „поставен в бездната“ — термин от хералдиката, прокаран впоследствие и в критиката на изкуствата от Андре Жид. Най-популярният пример е ефектът, който се получава, като застанеш между две огледала.