Паралелни лъжи
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-193-5
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Паралелни лъжи». Краткое содержание книги:
Така или иначе с 11-годишната кариера на Тейлър като разследващ детектив е свършено.
Сега обаче той има шанс за реабилитация. Заедно с чаровната Нел Прийст двамата трябва да спрат пъкления план на Алварес. Случаят обаче е доста по-сложен и по-заплетен, отколкото си мислят първоначално.
— Нашите хора са попаднали на доклад и смятат, че ще те заинтересува.
Тайлър бе поискал да го осведомят за всевъзможни кражби или нахлувания в чужди къщи, защото знаеше, че укриващ се убиец е готов да открадне превозно средство, пари и дори провизии.
— Целият съм слух.
— Има доклад за нахълтване и вероятна кражба на дрехи.
— Мъжки?
— Не знам, сър. Шефът — сигурно вече си говорил с него — нареди да ти предам това и ако искаш допълнителна информация, да се свържеш с него. Толкова знам.
— На номера, на който звъннах снощи ли? В централата на щатската полиция?
— Търси началник Маршал.
Тайлър благодари на мъжа, който си тръгна, без да каже нищо повече.
— Ако се окаже нещо, по което си заслужава да се поработи, склонна ли си да действаш с мен? Да вземеш участие? — попита той Прийст.
Тя го погледна въпросително.
— Не смея да оставя това тяло — колкото и привлекателно да е — от страх тези типове да не объркат нещо. Нямам доверие на фермери от Айова, дори да са в сини униформи.
— Илинойс — поправи го тя.
— Няма значение. Който е направил това със замръзналия ни приятел, е оставил след себе си я косъмчета, я влакънца от плат. Бъди сигурна. Този труп ще ни помогне да приключим случая.
— Щяхме ли да седим още тук, ако не знаех, че е така?
— А и откраднатите дрехи ще ни насочат.
— Ще те държа в течение за всичко, което разбера — увери го тя.
— Всичко ли?
— Не ми ли вярваш!?
— Частен охранител, готов да защитава имиджа на компанията си — трябва ли да ти вярвам?
— Вероятно не — ухили се тя.
— Откакто дойдохме тук, изгаряш от нетърпение да ми кажеш нещо.
— Просто ми е студено, това е всичко.
— Не съм сигурен, че е всичко — възрази той. — Развълнувана си, неспокойна. Защо?
— Студено ми е — повтори тя. — Не съм облечена подходящо.
Посочи панталоните си: вълнени, но тънки.
Той кимна, но не й повярва. Езикът на тялото й издаваше нетърпение. Искаше да се отърве от него, но да го стори ненатрапливо. Тя се притесняваше от нещо.
— Офицер? — извика Тайлър към щатския полицай. — Мястото, където е влизано с взлом, наблизо ли е? Близо ли е до жп линията?
Предполагаше, че убиецът е скочил при следващото намаляване на скоростта на влака. Вероятно е извървял няколко километра, но едва ли е стигнал твърде далеч, преди да се зазори. Не и в този студ, не и във вида, в който Тайлър си го представяше. Не е изключено да е хванал по някой черен път. Колко ли далеч е стигнал?
— В град Джует — отговори полицаят. — На двайсетина километра западно от тук.
Те се намираха до малкото градче Кейси.
— Близо ли е до линията?
— Там минава трасето от Тер Хаут за Сейнт Луис. Джует е съвсем наблизо.
Едрият мъж изчака следващ въпрос, но такъв не последва.
— Да отида ли в Джует? — попита Прийст.
— Налага се да остана при това тяло. Защо не звъннеш на началник Маршал? Разпитай човека, който е съобщил за кражбата. Провери мястото, поискай да дойдат техници. Знаеш какво да търсиш. Отпечатъци в снега, кръв, захвърлени дрехи. Когато ги откриеш, не се впускай по тези следи. Дръж ме в течение. Съгласна ли си?
— Не работя за теб — уточни тя. — Ако реша, ще тръгна по следите.
— Но не сама — настоя той. — Униформен или детектив да те придружава на всяка крачка. Те имат правото да извършат арест, иначе всичко се обезсмисля.
— Ясно — промърмори тя не особено убедено.
— Ако искаме да заловим извършителя, ни е нужна всяка улика.
— Разбрах.
— Нещо още те тормози, а?
— Ти. Кой те постави начело?
— Аз — отвърна той и добави: — и федералните.
Прийст замълча, но очите й станаха по-студени. Хвърли поглед към замръзналото тяло и я обзе тъга и печал. Сякаш щеше да се разплаче.
— Преместили са го в Париж; Париж в щата Илинойс, не във Франция — каза Тайлър на Прийст. — Жертвата все още не е идентифицирана, но това може да се промени. В момента се размразява в морга там. В Париж се намира най-близкият патолог.
— Как да се промени? — попита Прийст.
Двамата стояха на черен път към сивкава фермерска постройка, отстояща на около километър и половина от градчето Джует. Нахлуването с взлом бе извършено там. Тайлър се присъедини към Прийст след разговора си с патолога, който нямаше намерение да започва огледа на трупа, преди да се размрази. Тайлър отпи от поизстиналото кафе, купено от автомата на бензиностанцията в края на пътя. Две коли на щатската полиция стояха със запалени двигатели.