Паралелни лъжи
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-193-5
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Паралелни лъжи». Краткое содержание книги:
Така или иначе с 11-годишната кариера на Тейлър като разследващ детектив е свършено.
Сега обаче той има шанс за реабилитация. Заедно с чаровната Нел Прийст двамата трябва да спрат пъкления план на Алварес. Случаят обаче е доста по-сложен и по-заплетен, отколкото си мислят първоначално.
— Вече знаем например, че мъртвият е бил пушач — намерихме пакет марлборо — продължи да я информира Тайлър. — Бивш морски пехотинец е, съдейки по медальона. Но по-важно е, че изглежда е носил и оръжие. Имаше прикрепен кобур на гърба, но оръжието — деветмилиметрово — липсва. Вероятно го е откраднал онзи, който го е разкрасил така. Не е някакъв бездомник. Остава без отговор какво е правил на товарния влак и как е бил убит. — Той сниши глас, независимо че наоколо нямаше никого. — Някой от вашите хора да е съобщавал за брадвар маниак, който се вози по вашите влакове? По тази причина ли те изпратиха тук толкова бързо, госпожице Прийст? — попита той.
— Защо в Париж? Защо не в… — Прийст смени темата с явното нежелание да му отговори.
Тя посочи фермерската къща и заговори с професионален, безизразен тон. Доловил промяната, Тайлър се запита дали не е защото тя просто не обича да е втора цигулка.
— Разговарях със стопанката — Мери Ан Гом. Твърди, че липсва чифт джинси. Има съмнения и за бархетна риза, както и за консерви храна. Наскоро рамката на прозореца била облепена с някакъв специален маджун и съпругът забелязал, че се е отчупил. Помолих техниците да третират мокрото помещение като терен на местопрестъпление. — И добави: — Не ми се сърди за следите по снега. Не аз ги проследих, а съпругът. Навлязох в гората по тях по-късно. Преди това ти звъннах според уговорката ни.
— И?
— Когато ми каза да тръгна по следите преди щатските, те послушах.
— И?
— Намерих следи от пресен огън: дупка в снега, навътре в гората. Вероятно от изгорени дрехи, защото имаше следи от плат, а не от хартия или дърво. Намира се на юг оттук, към Калното поточе. Съпругът се обадил на шерифа, а шерифът — на щатските.
— Трупът е паднал от влака и се е търкалял от изток на запад — припомни си Тайлър.
— Така е.
— Сега сме на запад оттам; следователно не мъртвият е откраднал дрехите.
— Съгласна съм.
— Този тип, без да знам кой е, вече не ми харесва — продължи Тайлър. — Нахлува в обитаем дом, гори улики. Изтъкан е от нерви и е умен — лоша комбинация.
— Госпожа Гом има две деца. Този тип е бил вътре в къщата й. Направо е потресена.
— Имаш ли деца? — попита Тайлър.
— Не е твоя работа. — После поомекна, сякаш се стресна от резкия си тон. — Не. А ти?
— Не. Не съм женен.
— И аз — каза Прийст.
— И какво правим сега? — смени темата Тайлър.
— Чакаме тези типове — посочи тя пристигащия ван.
Акър, местният ветеринар, докара четири хрътки. Бяха негови. Познаваше полицаите по малко име. Размениха няколко думи, после единият направи знак на Тайлър и издирването започна; кучетата вървяха напред.
— Забелязваш ли колко често напоследък вървим из снега — подхвана Тайлър, но не успя да подобри настроението на Прийст. Затова попита: — Какъв цвят е била ризата?
— Доколкото разбрах, на розови и сиви карета. Съпругът я носил преди няколко дни, а сега я няма.
Тайлър извади мобилния си телефон. Батерията му беше спаднала.
— Ако от студа съвсем спадне, ще съм прецакан. Не мога да живея без него.
— И без това сме прецакани, Тайлър — осведоми го тя грубо. — Да не мислиш, че тези следотърсачи ще намерят нашия човек? Забрави. Той отдавна е изчезнал.
— Знам. — Набра номер, докато следваха хрътките и местния ветеринар. — Но докато ни оставя следи да следваме, като дрехите например, ще е глупаво да не вървим по дирите му.
— Като съдя по дългите крачки — посочи Прийст следите, — този тип е тичал. Бързал е, защото е знаел, че скоро ще тръгнем след него. Прав си — съобразителен е.
Телефонната връзка се осъществи. Тайлър продължи да върви. Помоли да го свържат с началник Маршал. След обичайните любезности Тайлър премина към същината на въпроса:
— Искаме всички записи на охранителните камери в радиус от трийсет километра. Нашият човек носи карирана риза и джинси. Издирете записите от магазините, бакалниците, банките, банкоматите, гарите, автогарите, летищата, бюрата за коли под наем. Знам, че искам много, даже прекалено много, но този тип оставя трохи и е глупаво да не ги проследим. — Направи пауза и се заслуша. После продължи: — Знам… Разбирам… Да, означава много телефонни разговори. Дайте задачата на стажанти. Няма значение колко професионално е направена заявката. Важното е, че върху лентите правят повторни записи и трябва да ги получим, преди да заснемат нови неща.