Паралелни лъжи
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-193-5
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Паралелни лъжи». Краткое содержание книги:
Така или иначе с 11-годишната кариера на Тейлър като разследващ детектив е свършено.
Сега обаче той има шанс за реабилитация. Заедно с чаровната Нел Прийст двамата трябва да спрат пъкления план на Алварес. Случаят обаче е доста по-сложен и по-заплетен, отколкото си мислят първоначално.
Отново се напрегна. В този момент не мислеше за подканващите очи на Джилиан. Вниманието му привлече облеченият в униформа шофьор на лимузината. Алварес остави десетдоларова банкнота на масата и тръгна бързо към вратата. Прекоси улицата и застана до мъжа точно когато отключваше вратата.
Алварес измъкна двестате долара и ги напъха в ръката му. Неволно погледна към ресторанта и видя как Джилиан, засенчвайки очите си с ръце, гледа през прозореца.
— Извинете — подхвана Алварес и маниерът му нямаше нищо общо с държание на бездомник.
Шофьорът видимо трепна и тъмните му очи внимателно изгледаха Алварес, който бе сложил тъмни очила.
— Мога ли да ви помогна с нещо?
Звучеше като източноевропеец.
Алварес го хвана под ръка и продължи да тика банкнотите в шепата му. Шофьорът се съпротивляваше, но накрая видя, че това са пари.
— Слушай — продължи Алварес, — работата е много проста. Видях… пътничката ти и ако не греша… да, тогава можеш да ми помогнеш. Става въпрос за придружителки, нали?
— Слушай, приятел… — Шофьорът направи опит да върне парите.
— Не, не, не. Задръж ги, независимо дали съм прав, или не. Ако не греша, значи знаеш малко име и телефон, на който мога да звънна. Само това ме интересува. Никакви адреси, никаква лична информация. — Алварес погледна към хотела, все едно копнееше за нея. — Мениджърът й? Каквото и да е. Не искам нищо повече.
Шофьорът премисли:
— Аз само ги возя. Не знам с какво се занимават. Моята работа е да не знам с какво се занимават.
— Направи едно изключение — подкани Алварес. Напъха още по-решително парите в ръката на човека и прихлупи пръстите му. — Извънредни обстоятелства.
— Услугата е за изключително тесен кръг, приятел.
— Досещам се, само като гледам — увери го Алварес.
— Трябват ти препоръка, някой да те препоръча… Кръгът е изключително тесен.
— Господин Такимачи ми е поръчител — изстреля Алварес.
Добре си беше научил домашното. Такимачи се казваше човекът, за когото тя се погрижи втория път, когато я проследи.
— Името не ми е познато — излъга шофьорът. — А и щом имате поръчител, значи разполагате с всичко необходимо.
— Господин Такимачи не обича да споделя онова, до което е стигнал. Поне не това — уточни Алварес, накланяйки глава към хотела. — А и как да го вини човек?
Шофьорът мълчеше.
— Моля те — настоя Алварес. — Какво да правя като съм мъж? Казвам се Кортес — излъга той. — Завоевател съм.
Шофьорът се ухили.
— Потърси Гейл — посъветва той и даде интернет адрес.
— А телефонен номер?
— Поискай Гейл. Спомени Такимачи. Ще ти отговорят с имейл.
— В интернет?
— Тези хора са предпазливи — обясни шофьорът. — И ти би трябвало да си.
Алварес се изпоти от предупреждението. Не му се искаше да се забърква с нови проблеми. Кимна, доволен от напредъка.
Добра се до онова, за което беше дошъл. И все пак, обзет от моментна слабост, се върна в ресторанта. Видя, че чашата му с вино е отнесена.
— Върна се — посрещна го Джилиан с лукава усмивка.
— Не е бившата ми съпруга — отвърна той, посочвайки хотела.
— Добре.
— Тази жена ми дължи нещо. Всъщност, баща й, но това не е важно… По-скоро ще ме изпрати в болница, отколкото да си върне дълга. — Съчиняваше историята импровизирано и се питаше дали звучи правдоподобно, като си напомняше, че малките лъжи вършат по-добра работа от големите. — Току-що открих, че ме следят. Вероятно го прави бащата. Тази вечер не мога да се прибера вкъщи.