Далечно ехо
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-974-592-9
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Далечно ехо». Краткое содержание книги:
Двайсет и пет години по-късно местната полиция подновява неприключени следствия и неразкритото убийство на Роузи Дъф излиза отново на дневен ред. Някогашните четирима студенти са зрели мъже със семейства и професии, но подозренията, белязали живота им, продължават да тегнат над тях. Не само полицията търси убиеца — в сенките се таи човек със своя представа за правосъдие, твърдо решен да отмъсти за смъртта на Роузи Дъф. След две нови убийства става ясно, че незнайният отмъстител не се спира пред нищо. За приятелите има само един изход — те трябва да открият истинския убиец, за да спасят собствения си живот.
— Алекс! Колко хубаво, че си тук. Влизай направо в кухнята, има супа и яхния. Ние вече пихме чай — очаквахме те по-рано. Заради времето ли се забави? Видях по местните новини, че горе при вас положението е било тежко.
Той се остави думите и познатият глас да го обвият в сигурност като в одеяло. Смъкна презглава горнището на анцуга и прекоси антрето, за да я прегърне.
— Имаш уморен вид — каза майка му угрижено.
— Прекарах ужасна нощ, мамо — каза той, вървейки по стъпките й към мъничката кухня.
Откъм дневната се разнесе гласът на баща му.
— Ти ли си, Алекс?
— Да, татко — подвикна той. — Идвам след минута.
Майка му вече сипваше супата, подаваше му подноса с чинията и лъжицата. Когато се сервираше храната, Мери Гилби не беше в състояние да обръща внимание на дреболии от рода на душевни терзания.
— Върви да седнеш при баща си. Аз ще стопля яхнията. Останал е и един печен картоф във фурната.
Алекс отиде в дневната, където баща му се беше разположил на креслото срещу телевизора. На голямата маса в ъгъла имаше покривка и Алекс седна там, за да се заеме със супата.
— Всичко наред ли е, синко? — попита баща му, без да откъсва очи от телевизионната игра.
— Всъщност не.
Успя да привлече вниманието му. Джок Гилби се завъртя и огледа сина си с опитното око на дългогодишен учител.
— Изглеждаш зле — заяви той. — Какво те тревожи?
Алекс преглътна първата лъжица супа. Мислеше, че не е гладен, но щом усети добре познатия вкус на домашна овнешка супа, осъзна, че умира от глад. За последен път беше сложил нещо в уста на онзи купон, а след това беше повърнал два пъти. Единственото, което го интересуваше в момента, беше да си напълни стомаха, но щеше да му се наложи да изрецитира доста нещо, за да си получи вечерята.
— Снощи се случи нещо ужасно — каза той, без да престава да яде. — Беше убито едно момиче. И тъкмо ние намерихме тялото. Всъщност аз го открих, но Зиги, Уиърд и Мондо бяха с мен.
Баща му го зяпна. Майка му влезе навреме, за да чуе края, и притисна длани към бузите си с разширени от ужас очи.
— О, Алекс, това е… О, горкото ми момче! — тя изтича към него и стисна ръката му.
— Беше наистина ужасно — продължи Алекс. — Беше намушкана с нож. И беше още жива, когато я намерихме — той примигна. — В крайна сметка прекарахме остатъка от нощта в полицейския участък. Взеха ни дрехите и всичко, което носехме, защото решиха, че имаме нещо общо с убийството. Защото я познавахме, нали разбирате. Не че всъщност я познавахме истински. Тя работеше на бара в една от кръчмите, където ходим често — споменът го връхлетя и му пресече апетита. Той остави лъжицата и наведе глава. Една сълза се стече от ъгълчето на окото и се плъзна по бузата му.
— Ужасно съжалявам, синко — каза баща му малко не на място. — Шокът трябва да е бил страшен.
Алекс се опита да преглътне буцата, заседнала в гърлото му.
— Да не забравя — каза той, бутна стола си назад и стана. — Трябва да се обадя на господин Малкиевич и да го предупредя, че Зиги няма да се прибере днес.
Джак Гилби го изгледа стреснато.
— Да не би да са го задържали в полицията?
— Не, не, няма нищо подобно — каза Алекс и избърса очи с опакото на ръката си. — Пред входа във Файф Парк ни причакваха журналисти, искаха да ни снимат и да ни интервюират. А ние не искахме да говорим с тях. Затова ние с Уиърд и Мондо се измъкнахме през прозореца на тоалетната и минахме зад къщата. Нали знаете, че и тримата трябва утре да сме на работа в „Сейфуей“? А Зиги няма да работи, затова предложи да остане и да се прибере утре. Не биваше да оставяме прозореца отворен. Затова трябва да се обадя на баща му и да обясня всичко.
Алекс издърпа полека ръка от пръстите на майка си и отиде в антрето. Вдигна слушалката и набра номера на Зиги. Чу иззвъняването, а после и познатия полско-шотландски акцент на Карел Малкиевич. Хайде отначало, каза си Алекс. Налагаше се да започне да обяснява всичко наново. Имаше чувството, че няма да му е за последен път.
— Ето какво става, като се пилеете нощем, пиете и бог знае какво още правите — заяви с горчивина Франк Маккий. — Разбира се, че ще се озовете в участъка. Знаеш много добре, че съм уважаван човек в този град. Пред дома ми никога не се е появявала полиция. А сега заради един безполезен лентяй като тебе ще бъдем в устата на хората.
— Ако не се бяхме пилели нощем, тя щеше да остане там до сутринта. И щеше да умре сама — възрази Уиърд.