Джулиет гола

Джина беше нова колежка в курса по изпълнителски изкуства за напреднали, където обясняваше на пъпчивите, занесени тийнейджъри, че никога няма да станат известни, поне не в областта, която са си избрали, макар Дънкан да подозираше, че някои от тях са достатъчно откачени, за да издебнат и убият обекта на своето обожание. Джина бе певица, актриса, танцьорка и дори все още да таеше мечти за професионална кариера в своята специалност, животът бе премахнал от нея всякаква мечтателност. Колегите му от курса по изпълнителски изкуства за напреднали бяха необикновено младолики мъже и жени на средна възраст, които все чакаха обаждане от пътуващи театри и агенти и все не ги получаваха. Доколкото Джина все още раздухваше въгленчетата на тези мечти, тя го правеше извън колежа. И не говореше постоянно за себе си, макар да имаше къносана коса на остри кичури и интересни бижута. На втория ден от пристигането си тя седна до него през почивката, разпита го за разни неща, слушаше го внимателно и демонстрира познания по някои теми, които го интересуваха. На следващия ден, когато го попита откъде може да заеме първия сезон на „Наркомрежа“ и сподели, че се е хванала на тази работа, за да се махне от безнадеждно пропаднала връзка, той разбра, че е загазил. Два дни по-късно се питаше какво се случва, когато едно парче от пъзела съобщи на своето взаимосвързано другарче, че иска да влезе в изцяло нов пъзел. Едновременно, но вече по-сериозно, се питаше как ли е сексът с Джина и дали някога ще го опита.

Той имаше много малко приятели сред преподавателите, най-вече защото смяташе останалите за простаци и досадници, дори онези, които се занимаваха с изкуствата. Те, от своя страна, го смятаха за хахавелник, който все рови в някакви неизвестни теми в търсене на информация за това, което го интересуваше през съответната седмица. За тях Дънкан бе чудак, но той го отдаваше на закостенелите им вкусове и беше убеден, че ако следващият Дилън влезеше в учителската стая да им посвири, те щяха да изпуфтят с досада и да продължат да си търсят нова работа в „Едюкейшън гардиън“. Дънкан не можеше да ги понася и това бе една от причините да се влюби лудо в Джина, която очевидно беше достатъчно светната, за да разбира, че велики произведения на изкуството възникват всекидневно. Тя щеше да стане негова другарка по душа, а в този град с неговото сиво, студено море, с неговите бинго зали и треперещи пенсионери истински другари по душа се събират сигурно веднъж на двеста години. Как да не мисли за секс при тези обстоятелства?